Като насън
Наказани... От Бога върнати...

Като на сън... Като в мъгла...

Лежат... Неистово прегърнати...

на улицата две тела.

 

Сред хаоса... Сред беемветата...

Във центъра на тоя ад.

Върху юргана на паветата.

Всред изумения площад.

 

Те... Клетниците... Наркоманите.

Една Човечка... И Човек.

И като на Юго в романите...

Но в двадесет и първи век...

 

И как се любят... Във скафандъра.

И дишат... В ритъм... И крещят.

До църквата... до Александъра...

Камбаните й чак звънят.

 

И депутато- политиците

в държавния автомобил

надничат да й видят циците...

Но Той добре ги е покрил.

 

С гърдите кльощави... И дънките...

С момчешки глупави черти.

И сграбчил китките й... Тънките...

Тя ... златна рибка... Как трепти!..

 

Как се извива... Как магически

го е притеглила във плен.

Полиция ! – крещи панически

един развратник възмутен.

 

И властващи и опозиция...

единодушно... За честта...

Гласуват: Викайте полиция!

И арестуват любовта.

 

Онази – сладката... Отчаяна...

Във страст и транс.... Като на сън.

Сама за себе си... Замаяна...

И сляпа за Това навън...

 

 

 

Недялко Йорданов
 

Полезни връзки

instrukcii.info