РУМИ

*

Какво от това, ако някой е казал на едно бебе в утробата,

че извън неговия свят на „черно нищо“

съществува една чудесно подредена вселена:

една обширна Земя, застлана с вкусна храна,

планини, океани и равнини,

благоуханни овощни градини и ниви, натежали от урожай,

едно сияйно небе, на което не можеш да видиш края,

със слънце, снопове лунна светлина и безброй звезди

и че там духат ветрове от юг, север и запад

и че има градини с толкова ароматни цветя –

като на сватбено празненство.

Чудесата на този свят не е възможно да се опишат.

А какво правиш ти, живеейки в този мрачен затвор

и пиейки кръв през тясна тръба?



Но утробата – свят е всичко, което това бебе познава

и то определено не ще бъде впечатлено от такива описания,

затова ще каже подозрително: „Ти си луд. Всичко това е

една фантазия, която заблуждава.“



*

Твоят интелект иска да полети нагоре,

но твоите традиционни, общоприети схващания те задържат

да се храниш долу от хранилката за птици.



*

Общоприетото, традиционното знание  е нещо,

взето назаем – то е гледна точка  „ втора ръка“,

която представяме като своя собствена.

Стига с тези общоприети безмислици!



*

Тъй като твоето зрение очевидно не е наред,

защо не опиташ да погледнеш навътре?

Заради живота продай онова, което виждаш навън –

това е една невероятно добра сделка!

Тогава ще получиш онова, което действително искаш.



*

Хей, господин Ученият!

По какъв начин това, което знаеш,

ще ти помогне да разбереш всичко във вселената,

ако не знаеш нищо за себе си?



*

Папагалът се съсредоточва върху своето отражение,

като смята , че папагалът в огледалото

го учи как да говори.

В действителност, зад огледалото се крие Учителят.

Папагалът лесно се научава, защото допуска глупостта да

си мисли, че е обучаван от някого от своя собствен вид.

Макар да е научил всичко от човек,

въпреки това папагалът си няма представа

какво е да си човешко същество.

По същия начин, един егоистичен последовател

неправилно предполага,

че неговият Учител е същото, каквото е и той.

Той не вижда Съзнателността на Вселената,

криеща се зад огледалото, обучаваща го посредством

човека, който според него говори.

Последователят научава изговорените думи, но не знае

нищо за онзи, който говори в действителност.

И как може да разбере това?

Той е все още папагал, а не спътник по пътя.



*

Всички тези домове някога са били

фантазии на архитекта.

Тези солидни стени са се появили от идеи.

Всичко започва като нечий блян.

Погледни непредубедено света около теб.

Не е ли всичко това осъществени идеи?

Първо идва мисълта, след това осъщестяването.

Ето как временната изява

изплува от вечната възможност.



*

Всчки са заслепени

от някаква безумна представа за онова,

което ще ги направи щастливи.

Един желае да е ужасно богат

и затова работи и през нощта,

продавайки стоки или дялове в нещо,

или рискува живота си като наемник в нечия война.

Друг „спазарява“ живота си

за редовно получавани пари

и работа от девет до пет без много изненади.

Трети става религиозен,

прекарвайки деня си в това

да бъде „свят“ и да е  от „ другия свят“.

Всеки гледа другия и казва:

„Защо ли прахосват живота си на земята, правейки това?“



*

Бъди рохка земя, за да могат да поникнат в теб

цветя с мнгого цветове.

В продължение на години си бил назъбена скала.

Просто опитай веднъж да бъдеш земя!



*

Бог казва, че в сравнение с „духовната заплата“,

която можеш да получиш в духовния свят,

„заплатата“ на този свят представлява

дребни пари за детските люлки.

Построил си тук магазин, но това е само претекст.

Когато се спусне вечерта,

ти си отиваш гладен у дома при мама.

Другите деца са си отишли и ти си сам.

Светът е площадка за игра и смъртта е нощта.

Не се ли завръщаш гладен и уморен у дома

с кесия, в която няма нищо друго,

освен оцветена хартия?



*

Взаимното разбиране се поражда

от изричането на едно и също знание,

а не от говоренето на един и същ език.

По-добре да споделяш едно сърце,

отколкото един език.



*

Погледни онези измамници, облечени

в безвкусно и крещящо скъпо облекло.

Нима това, че носят даден етикет,

увеличава тяхното разбиране за живота и смъртта?

Нима това успокоява скорпиона на болката,

който живее в тяхното сърце?

Отвън те изглеждат превъзходно облечени,

но отвътре умират.

Сега погледни към онзи стар скитник, облечен в дрипи.

Неговите мисли са по-изящни от най-скъпата дреха

и неговите думи са по-изискани

от думите на най-високопоставените.



*

Ангелите не могат да живеят на земята.

Животните не могат да живеят в небесата.

Ти имаш тяло на животно

и душа на ангел.

Можеш да ходиш по земята

и да се рееш в небесата.



*

Този свят е едно дърво

и ние сме неговите плодове, които зреят.

Неузрелите плодове здраво се държат за клоните.

Когато узреят и станат сладки,

те отхлабват своята хватка.



*

Знаещите притежават мехлем за очи,

който може да коригира неправилното виждане.

Докато ти наблюдаваш реката на времето,

те са съзнателни за Океана на Винаги.



*

„Аз светя. Това е моята светлина“ –

хвали се старата стена.

„О, така ли?“ – казва слънцето.-

Е, добре, ще видим какво ще се случи, когато заляза!“

„Израстнахме съвсем сами“ –

гордеят се младите растения.

„О, така ли? – казва лятото.-

Ще видим, когато дойде есента!“

„Аз съм толкова красиво“ –

възхищава се на себе си тялото.

„Не ми пробутвай това, ти – купчина тор!“ –

казва духът. – Огрял съм те с моята светлина

и животът е в теб за кратко време“.



*

Позволи ми да спра да гледам себе си

и да започна да гледам Теб,

защото Ти си по-близо до мен,

отколкото аз до самия себе си.



*

Само онзи, който носи дрехи, се нуждае от пране.

Аз съм гол като душата.

Или отвърни погледа си,

или съблечи своето тяло – дреха.

Толкова ли е трудно да ходиш напълно гол?

Е, добре, поне носи по-малко дрехи,

за да криеш в по-малка степен онова,

което си в действителност.



*

Аз постоянно вехнех и линеех –

докато не научих тайните на вечния живот

посредством умиране на егото.



*

Докога ще се безпокоиш

за онова, което се е случило

и не може да бъде променено,

както и за онова, което трябва да дойде

и не може да бъде контролирано?

Ти си целият на възли като стара тръстика,

която не може да сподели тайни

с устните на флейтиста.



*

Крадец откраднал опитомената змия на един човек.

Змията ухапала крадеца и той умрял.

Когато собственикът на змията видял мъртвото тяло

на крадеца, той отбелязал: „Моята открадната змия

открадна живота на този човек. Молих Бог ден и нощ да

намеря този крадец и да си върна змията.

Благодарен съм на Бог, че не обърна внимание на

молитвите ми – в противен случай този мъртвец можеше

да бъда аз. Онова,  което смятах за загуба,

в дествителност се оказва печалба.“





„Океанът РУМИ“, РУМИ – превод К. Христов, изд. „Зограф“




 

Полезни връзки

instrukcii.info