***

 

Прошепват очите ти, от обич безумни:
- Вземи въжето – за мен да се вържеш !
Слизай смело ! Ако е страшно и тъмно,
Винаги можеш при мен да се върнеш.
И тръгнах за долния свят полудяла
Да диря слънце в земята на мъртвите.
Усещах от ужас сърцето си спряло
И долу в петите – душата ми, смъртната.
И дълго се лутах аз жива сред мъртвите,
С въже закачена за горния брод.
Нозе си изтърках и огъня свърших си
Сред малките смърти да диря живот.
Но вярвах и търсих във мрака искрица,
Сама сред гората от болка и грях,
Докато сред дебрите срещнах старица
И себе си в нея със ужас познах.
-Добре дошла, чедо ! Я как си пораснала !
Най-после намери ме и се позна.
-Добре нашла, мъдрост ! Аз вече съм тръгнала
Назад по въжето към горния свят.
Дошло ми е време за раждане ново.
Тук долу обикнах се смъртница даже
И да родя себе си пак съм готова,
А пък на Него в очите ще кажа:
Не мога без тебе ! До смърт ми е ясно !
С душа дважд’ родена при тебе се върнах.
-Добре дошла, обич ! Я как си порасла !-
Ще шепнат очите му, от обич безумни.

 

 

Мадлен Алгафари

 

Полезни връзки

instrukcii.info