Синдромът „лошо момче”


В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
А после идват, без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла ?
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
В сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
Кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя ?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/...
Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива !
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива !

 

 

Мадлен Алгафари

 

Полезни връзки

instrukcii.info