За истинската любов


Ти обичаш някого, най-малкото мислиш, че го обичаш...Ако го обичаше истински, ревността е невъзможна. Ако разбереш, че този човек обича още някого, ти се радваш: обичаш го, а той е щастлив с някой друг: и всичко, което искаш, е да направиш този човек щастлив. Ти няма да ревнуваш; напротив, ще си благодарен на човека, направил щастлив твоя възлюбен или възлюбена...Ще почувстваш огромно дружелюбие.
Но това се отнася за истинската любов, което се случва рядко. Това, което съществува като любов, е просто идея. Ти "обичаш" някого, което значи, че владееш този човек. "Обичаш" го - което означава, че той не може да обича никого другиго. Ако той обича още някого, той те оскърбява, той потвърждава, че си по-долу от него; че има други, по-добри, по-любящи от теб. Това те наранява, наранява чувството ти за собственост, това подрива идеята ти за монопол.
А в основата на това стои страх, защото ти не се опитваш да погледнеш в очите факта за твоята любов. Въпросът не е в това, че този, когото обичаш, обича някого другиго; въпросът е в това - обичаш ли наистина този човек? И не ти стига мъжеството да разгледаш този въпрос. А именно това е въпросът, на който трябва да си отговориш.
Ако обичаш човека, нищо друго няма значение.
Любовта дава свобода.
Любовта, му разрешава да прави всичко, което пожелае. Всичко, което му носи блаженство, е негов избор.
Ако обичаш човека, не се меси в личния му живот. Оставяш личния му живот на мира. Не се опитваш да посягаш на вътрешното му същество. Не искаш да ти се отчита къде е бил и защо се е прибрал късно нощем.    Това е коренно погрешно.
Това е неговият живот- къде ходи, закъснява ли или не...Обикнал си тоя човек такъв, какъвто е, а той е именно такъв. И ти никога не се опитваш да се намесваш в личния му живот. Не отваряш писмата му, не проверяваш джобовете му, дневника му и телефонните му номера. Не се опитваш да го уличиш. Всичко това е отвратително.
Ти трябва сам да видиш това; ако не искаш да го видиш, това е страхливост.
И за да го скриеш, устройваш сцени на ревност, напълно забравяйки, че това е твоята страхливост.      Всъщност е било нужно ясно да разбереш дали си имал "идея" за любов, или тя е била реална. В реалността няма проблем; само идеите създават безпокойство, защото те са мними. Под тях има толкова боклук, че тия идеи не могат да ти помогнат. И най-малката дреболия може да причини безпокойство.
Аз не мога да си представя, че двама човека, които наистина се обичат, могат да се скарат по всякаква причина, че могат да си правят сцени един на друг без повод, че ще се опитват да забранят на другия нещо си.
Основното изискване, базиращо се на любовта, е: "Аз приемам другия такъв, какъвто е". И любовта никога не се опитва да промени единия човек според собствените идеи на другия. Ти не се опитваш да ограничиш човека тук или там, или да го поставяш по-долу от себе си, което се случва по целия свят.
Хора, които мислят,че обичат, постоянно се измъчват един друг, стараейки се да се адаптират към определен образ. Те искат другите да са просто кукли, а нишките за управление да са в техните ръце. И същото прави другия човек: той желае ти да си куклата, а нишките да са в неговите ръце. Сега това се превръща в постоянен конфликт, мъчение и болка.
Именно страхливостта те измъчва. Просто погледни факта - обичаш ли този човек, или не. Ако има любов, тогава в нея няма никакви условия; ако няма, тогава кой си ти, че да поставяш условия?
Във всеки случай е ясно - ако обичаш, тогава въпросът с условията не стои: ти го обичаш такъв, какъвто е. Ако не го обичаш, също няма проблем - той не ти е никакъв, въпросът с поставяне на условия не съществува. Той може да прави всичко, което поиска.
Но ти трябва да разгледаш чувствата си много искрено и честно. И тази пряма среща с чувствата ти веднага ще ти покаже правилния път. Животът не е сложен - ние го правим такъв, защото сме страхливци: ние не виждаме това, което знаем, че съществува.
Да се види истината винаги е лесно.
И това ни прави невинни; и не възникват никакви усложнения. Иначе ти продължаваш да живееш в мечти, че обичаш, че можеш да умреш за другия човек.
Ти дори за минута не можеш да видиш другия щастлив с някого - и мислиш,че можеш да умреш за него!
Просто се опитай да разбереш какво всъщност те вълнува в този човек - и ревността изчезва. В повечето случаи с ревността изчезва и любовта. Но това е хубаво, какъв смисъл има от любов, изпълнена с ревност, която всъщност не е любов?
Ако ревността изчезне, а любовта все пак остане, тогава в живота ти има нещо съществено, което си струва да го има.

 

ОШО

 

Полезни връзки

instrukcii.info