Да обичаме прекалено - как да се избавим от това

 

Ако човек е способен да обича продуктивно и творчески, той обича и себе си; ако може да обича само другите, значи изобщо не може да обича.

Ерих Фром, „Изкуството да обичаш"

Със сигурност може да се каже, че не сериозността на проблемите определя дали една жена ще се излекува от неудвлетворителните отношения  или не. Независимо от специфичните особености на настоящето и миналото, преди да се излекуват, жените, които обичат прекалено силно, си приличат по характер. Но жена, която е превъзмогнала поведенския си модел да обича прекалено силно, е коренно различна от това, което е била, преди да се излекува.

Стъпките са елементарни, но не толкова лесни. Всички те са еднакво важни и са дадени в хронологичен ред:

1. Потърсете помощ.

2.  Гледайте на възстановяването си като на най-важното нещо в живота си.

3.  Намерете си група за подкрепа от равни, които ви разбират.

4.  Развивайте всекидневно духовността си чрез практика.

5. Престанете да ръководите и контролирате другите.

6.  Старайте се да не бъдете въвлечени в игри.

7.  Изправете се храбро пред своите проблеми и недостатъци.

8. Поощрявайте проявата на всяка ваша потребност.

9. Станете егоистка.

10.  Споделете с други онова, което сте преживели и научили.

Една по една ще разгледаме какво представляват тези стъпки, какво изискват, защо са необходими и какви са последствията им.

1. Потърсете помощ.

Какво означава това?

Първата стъпка към осъществяването на това решение може да включва всичко - от вземане на подходяща книга от библиотеката (за което ще се окаже, че ви е нужна огромна смелост; струва ви се, че всички ви гледат!), до посещение при психотерапевт. Може да означава анонимно обаждане по телефон на доверието, за да споделите онова, което така старателно сте се опитвали да пазите в тайна. В основни линии под търсене на помощ имам предвид да направите нещо, да направите първата стъпка.

Какво изисква търсенето на помощ?

За да потърсите помощ, ще се наложи да се откажете, поне и временно, от идеята, че можете да се справите сама. Трябва да погледнете реалността в лицето и да си признаете, че независимо от добрите ви желания с времето нещата са се влошили още повече и вие не сте способна да се справите с проблема. Това означава да бъдете много честна пред себе си. За съжаление при повечето от нас честността идва само когато животът ни е нанесъл такава поредица от удари, че сме се озовали на колене и сме останали без дъх.

Търсенето на помощ, както и процесът на психотерапията не изискват да прекъснете настоящата си връзка, ако имате такава. Докато следвате хронологически стъпките от една до девет, вашите взаимоотношения ще се развиват по естествен път. Когато при мен идват жени, те често искат да прекратят връзката си, преди да са се излекували, което означава, че те или ще се върнат отново към нея, или ще започнат нова, също така нездравословна връзка. Следването на тези стъпки променя перспективите. Оставането с партньора престава да бъде Проблемът, а раздялата престава да бъде Разрешението. Вместо това връзката става едно от многото съображения, които оформят цялостната картина на живота на двамата партньори.

Защо е необходимо да потърсите помощ?

Необходимо е, защото вече сте се опитвали многократно да оправите нещата и нито един от опитите ви не се е увенчал с успех. Въпреки че те са допринасяли за известно облекчение, общият резултат е само прогресивно влошаване. Тънкостта тук се крие във факта, че вие вероятно не осъзнавате колко се е влошило положението, защото без съмнение отричате един куп неща в живота си. Точно в това се състои същността на заболяването. Например безброй пъти мои пациентки жени са ми казвали, че децата им нямат представа какво става вкъщи, защото спят по време на нощните скандали.

Това е характерен пример за самозащитно отричане на действителността. Ако тези жени не отричаха факта, че децата им наистина страдат, те щяха да бъдат обзети от прекалена вина и угризения. От друга страна, отричането им пречи да вникнат в сериозността на проблема и да потърсят нужната помощ.

Какво предполага търсенето на помощ?

Едно от най-страшните ви опасения е, че връзката ви, ако има такава, може да приключи. Това определено не е вярно, но аз мога да ви гарантирам, че ако следвате посочените стъпки, връзката или ще се подобри, или ще свърши. И тя, и вие няма да сте вече същите.

Другото ви опасение е, че тайната ви не е вече тайна. Една жена, потърсила вече помощ, едва ли ще съжалява, че го е направила, но страхът преди това е огромен.

За много жени помощта отвън дори не е и вариант. За тях това би бил един ненужен риск в една вече опасна ситуация. „Не исках да го ядосам" е класическият отговор на битата жена, запитана защо не е извикала полиция. Един дълбок и неразбираем страх да не направи нещата по-лоши и колкото и странно да звучи, убеждението й, че все още е в състояние да контролира положението, могат да са причините да не потърси помощ от хората, които са в състояние да й помогнат. Това важи и при не особено драматични ситуации. Една отчаяна жена може да не иска да се подлага •на опасности, защото хладната незаинтересованост на мъжа й „не е чак толкова лоша". Тя си казва, че той всъщност е добър човек, че не притежава повечето от лошите черти, които вижда у съпрузите на приятелките си, и тя се примирява с несъществуващия сексуален живот, с неговото обезкуражаващо отношение към ентусиазма й, с прекалената му заетост със спорт през всеки свободен и за двамата момент. От нейна страна това не е толерантност. Това е липса на вяра, че връзката им ще надживее нежеланието й да продължава да чака търпеливо за неговото внимание, а най-вече това е липса на увереност, че тя заслужава повече щастие от това, което получава. А това е ключов момент във възстановяването. Заслужавате ли повече, отколкото ви дава настоящето? Какво сте готови да направите, за да го подобрите? Започнете от началото и потърсете помощ.

(Продължава в следващите няколко откъса - бел. на админа)

 

 

 

 

"Параноя на страстта", Робин Норууд, изпратено от приятел

 

Полезни връзки

instrukcii.info