Научете се да не позволявате да ви въвличат в игри

Какво означава това?

Понятието игри, когато се отнася до диалог между двама души, произлиза от един вид психотерапия, наречена трансакционен анализ. Игрите са структурирани начини на взаимодействие, които се използват, за да се избегне интимността. Всеки може понякога да прибегне до игри във взаимоотношенията си, но при нездравите връзки игрите преобладават. Те са стереотипни начини за избягване на всякаква размяна на откровена информация и чувства и позволяват на участниците да прехвърлят отговорността върху гърба на другия. Обикновено ролите, изпълнявани от жените, които обичат прекалено силно, и техните партньори са различни вариации на позициите на спасител, обвинител и жертва. Всяка от двойките играе тези роли многократно, като ги разменя. Ще означим ролята на спасителя със (С), определяйки я като „опитващ се да помогне", ролята на обвинителя с (О) - по определение „този, който обвинява", и ролята на жертва с (Ж), определена като „този, който е невинен и безпомощен". Следващият сценарий ще илюстрира какво представлява тази игра:

Том, който често закъснява вечер, влиза в момента в спалнята. Часът е 23,30 и жена му Мери започва:

Мери (плачливо): (Ж) - Къде беше? Така се разтревожих. Сън не ме хваща, така се изплаших, че може да си катастрофирал. Знаеш, че ще се безпокоя. Как можеш да ме държиш в неведение, поне да се беше обадил, за да знам, че си още жив!

Том (умиротворително): (С) - О, миличка, съжалявам. Мислех, че си заспала и не исках да те събуждам. Не се разстройвай. Сега съм си вкъщи. Друг път ще ти се обаждам, когато закъснявам, обещавам. Веднага щом се приготвя за лягане ще ти разтрия гърба и ще се почувстваш по-добре.

Мери (ядосана): (О) - Не искам да ме докосваш! Казваш, че друг път ще се обаждаш! Сигурно се шегуваш. Последния път пак ми каза, че ще се обадиш, а направи ли го? Не! Не те е грижа, че седя тук и си мисля, че си загинал някъде по пътя. Ти никога не мислиш за другите, така че не можеш да знаеш какво означава да се безпокоиш за някого, когото обичаш.

Том (безпомощно): (Ж) - Миличка, това не е вярно. Аз мислех за теб. Просто не исках да те събуждам. Не знаех, че така ще се разстроиш. Само се опитвах да бъда тактичен. Изглежда, че каквото и да правя, все греша. А какво щеше да стане, ако се бях обадил и те бях събудил? Тогава щях да съм лош, защото съм те събудил. Никога не мога да ти угодя.

Мери (отстъпчиво): (С) - Това изобщо не е вярно. Ти значиш много за мен, затова искам да съм сигурна, че си добре, че не си катастрофирал. Не се опитвам да те изкарам лош. Искам само да разбереш, че се безпокоя за теб, защото много те обичам. Съжалявам, че така се вбесих.

Том (използва отстъплението): (О) - Е, щом толкова се тревожиш, защо не се радваш, че съм се прибрал? Ами ме засипваш с толкова оплаквания и въпроси къде съм бил? Нямаш ли ми доверие? Уморих се вечно да ти обяснявам всичко. Ако ми вярваше, щеше да си легнеш, а когато се прибера, щеше да си радостна да ме видиш, вместо да се нахвърляш върху мен. Понякога си мисля, че просто обичаш разправиите.

Мери (с повишен тон): (О) - Да съм радостна, че те виждам?! След като лежа цели два часа и се чудя къде си? Ако ти нямам доверие, това е, защото ти никога не си направил нещо, за да мога да ти вярвам. Не се обаждаш, обвиняваш ме, че се разстройвам, а когато най-после се прибереш, почваш да ме обвиняваш, че не съм била мила с теб! Защо просто не се обърнеш и не се върнеш там, откъдето си дошъл, където си бил цялата вечер.

Том (успокояващо): (С) - Виж, знам, че си разстроена, а на мен ми предстои тежък ден утре. Какво ще кажеш да ти направя чаша чай? Точно от това имаш нужда.. След това ще взема душ и ще си легна. Съгласна ли си?

Мери (разплакана): (Ж) - Ти просто не можеш да разбереш какво значи да чакаш с надеждата, да се обадиш, но ти не го правиш, защото аз не съм толкова важна за теб...

Да спрем ли дотук? Както и сами ще се досетите, двойката може да продължи спора, разменяйки си местата на спасител, обвинител и жертва още дълги часове или дни, дори години. Ако се уловите, че отговаряте на някое изявление или действие на другия по някой от описаните начини, внимавайте! Вие сте участничка в един цикъл на обвинения, опровергавания, упреци, който е безсмислен, безплоден и деградиращ. Спрете! Престанете да се опитвате да извъртите нещата по свой начин, като бъдете мила, гневна или безпомощна. Променете това, което можете, което означава да промените себе си! Откажете се от необходимостта да победите на всяка цена. Дори от необходимостта да спорите или да го принудите да ви дава обяснения и извинения. Откажете се от нуждата да го накарате да са почувства виновен.

Какво се изисква, за да не ви въвлекат в игри?

Дори и когато сте изкушена да отговорите по някой от начините на играта, не го правете. Отговаряйте по начин, който ще сложи край на играта. В началото е малко сложно, но с практиката ще се усъвършенствате.

Нека се върнем отново на горната ситуация и да видим как Мери би могла да избегне смъртоносния триъгълник с Том. Мери вече е започнала духовното си развитие и й е ясно, че не е нейна работа да напътства и контролира Том. Тъй като тя работи върху себе си, същата вечер, когато вече е станало късно, а Том не се е прибрал, вместо да си позволи да изпадне в нервна криза, тя се обажда на своя приятелка от групата. Те разговарят за обзелия я страх, което й помага да се успокои. Мери изпитва нужда някой да чуе как тя се чувства, а приятелката й слуша с разбиране, без обаче да дава съвети. След като затваря телефона, Мери започва да повтаря любимата си мисъл: „Моят живот е превъзходно уреден и аз живея в мир, сигурност и спокойствие всеки ден, всеки час." Тъй като никой не може да задържи две мисли едновременно, Мери установява, че когато прехвърли мислите си към успокоителните думи на това твърдение, тя се успокоява и дори се отпуска. И когато Том се прибира към 23,30, тя вече спи. Той я събужда с влизането си в стаята и тя веднага усеща как раздразнението и гневът й се връщат, затова си повтаря няколко пъти на ум своето твърдение и казва:

-  Здравей, Том. Радвам се, че се прибра благополучно.

Ето отговора на Том, който е свикнал при подобни обстоятелства да има караница, а сега е леко объркан от нейния неочакван поздрав:

- Щях да ти се обадя, но ... - започва да се извинява отбранително. Мери го изчаква да завърши обяснението си и казва:

-  Можем да говорим за това утре сутринта, ако искаш. Сега много ми се спи. Лека нощ.

Ако Том се е чувствал виновен за закъснението, една караница с Мери щеше да облекчи вината му. Тогава той би могъл да си каже, че тя е една заядлива сръдла и проблемът щеше да остане неин, защото се заяжда, вместо да е негов, защото закъснява. А така той си остава с вината, а тя не страда от неговите действия. И така трябва да бъде.

Играта спасител-обвинител-жертва много напомня на пинг-понг. Вие непрекъснато връщате топката, когато попадне при вас. За да не ви въвлекат в играта, трябва да се научите да оставяте топката да мине покрай вас. Един от страхотните начини да се справите с това, е да се усъвършенствате в употребата на възклицанието „О-о!" Например в отговор на извинението на

Том Мери би могла просто да възкликне „О-о!" и да продължи да спи. Ако не се поддадете, ако запазите Своята същност и достойнство, ще се почувствате прекрасно. А това означава, че сте направили още една стъпка за своето възстановяване.

Защо да не се оставим да ни въвлекат в игри, ако е необходимо?

Трябва да разберете, че ролите, които играем, не се ограничават само до обикновена размяна на думи. Те се простират до начина, по който играем в самия живот, и всеки от нас изпълнява съответна роля, към която има предпочитания.

Може би сте възприела ролята на спасител. Тя е позната и успокояваща за прекалено влюбените жени и им създава чувството, че се грижат (напътстват и контролират) за друг човек. От целия си объркан живот те са избрали този начин, който им дава някаква сигурност и самочувствие. Те го използват с приятели, роднини и често на работното си място.

Или може би сте възприела ролята на обвинител, жената, която винаги намира грешка, посочва я и оправя нещата. Отново и отново тази жена възобновява борбата с тъмните сили, които са я побеждавали в детството й, надявайки се, че борбата може да завърши наравно, след като вече е пораснала. Разочарована от детството си и търсейки разплата в настоящето заради миналото, тя е борец, кавгаджийка, участник в дебати, вещица. Тя има нужда да наказва. Има нужда от извинения, от отмъщения.

И накрая вие може да сте жертвата, най-безпомощната от трите, без друг изход, освен да се подчинявате на капризите на другите. Може би като дете не сте имали друг избор, освен да сте жертва, и досега ролята ви е станала толкова позната, че нямате сили да се измъкнете от нея. В слабостта се крие известна тирания: нейното силно място е вината и тя се явява разменната монета на жертва във взаимоотношенията й с другите. Изпълняването на някоя от тези три позиции, било то в разговор или в живота, ви връща към детските навици на страх, ярост и безпомощност. Вие не можете да развиете потенциалните си възможности като разумна личност, напълно отговорна за живота си, ако не се откажете от тези ограничаващи роли и от мисълта да се занимавате с околните. Докато сте въвлечена в тези роли, в тези игри, винаги1 ще ви се струва, че някой друг ви пречи да постигнете щастието си. Веднъж откажете ли се от игрите, ще се окажете напълно отговорна за собствените си постъпки, за решенията си, за живота си. В действителност когато игрите спрат, вашият избор (този, който вече Сте направили, и този, който предстои да направите) става по-ясен, по-неизбежен.

Как да постъпвате, за да не се забърквате в игри?

Трябва да разработите нови начини за общуване със себе си и с другите, които да показват желанието ви да се промените. По-малко „Ако не беше заради ..." и много повече „Точно сега избирам да ..."

Когато тръгнете по новия път, ще имате нужда от цялата енергия, която се е освободила след отказа да напътствате и контролирате, за да избегнете въвличане в игри (дори заявлението „Аз не играя" е игра). С практика всичко става по-лесно, а след време ще добиете увереност.

Ще трябва да се научите да живеете без вълненията от разгорещените сражения, тези отнемащи време и изсмукващи силите ви драми, в които сте се изявявали досега като звезда. Това не е много лесна работа.

Много от силно влюбените жени са погребали чувствата си така дълбоко, че имат нужда от вълненията, породени от караници, раздели и помирения, просто за да се чувстват щастливи. Внимавайте! В началото може да ви се стори отегчително да се занимавате само със собствения си живот. Но ако успеете да преодолеете досадата, тя ще се превърне в себеоткриване. И вие ще сте готови за следващата стъпка.

"Параноя на страстта", Робин Норууд, изпратено от приятел

 

Полезни връзки

instrukcii.info