Възстановяване и интимност: затваряне на пролуката

 

 

 Xарактеристики на жена, която се е излекувала от чувството да обича прекалено силно. Не трябва да се забравя, че възстановяването е процес за цял живот и цел, към която се стремим и не можем да постигнем веднага.

Ето тези характеристики:

1.  Тя напълно приема себе си, дори и когато иска да промени нещо от характера си. Съществува любов към самата нея и самоуважение, което тя внимателно поддържа и задълбочава.

2. Приема другите, без да се опитва да ги промени.

3. Не губи връзка с чувствата си и становищата си към всеки аспект на живота й, включително и секса.

4.  Харесва всичко в себе си: личността си, външния си вид, убежденията и ценностите си, тялото си, своите интереси и постижения. Тя се самоутвърждава, а не търси връзки, които да й дадат чувство за собствено достойнство.

5. Нейното себеуважение е достатъчно голямо, за да се наслаждава на компанията на другите, особено на мъже, които са си добре такива, каквито са. Тя няма нужда да бъде полезна, за да се чувства необходима.

6.  Тя си позволява да е откровена и доверчива с подходящи хора. Не се страхува да бъде опозната дълбоко като личност, но не се излага на показ пред тези, които не се интересуват от същността й.

7.  Тя си задава въпроса: „Тази връзка добра ли е за мен? Позволява ли ми да бъда такава, каквато съм?

8.  Когато една връзка е разрушителна, тя се отказва от нея, без да изпада в депресия. Има си кръг от подкрепящи я приятели и сериозни интереси, които й помагат да преодолее кризата.

9.  Цени преди всичко спокойствието си. Борбата, драмата и хаосът от миналото са изгубили своята привлекателност. Сега тя се грижи за себе си, за здравето и самочувствието си.

10.  Знае, че за да оцелее една връзка, тя трябва да. бъде между партньори, които споделят общи ценности, интереси и цели, и които не се страхуват от близостта. Тя знае, че заслужава най-доброто, което може да й предложи светът.

Има няколко фази във възстановителния процес. Първата започва, когато разберем поведенския си модел и пожелаем да го променим за добро. Следващата е желанието ни да получим помощ за себе си, последвано от първоначалния опит да дадем помощ. След това навлизаме във фазата на възстановяване, което налага ангажирането ни с нашето оздравяване и желанието ни да продължим с програмата за възстановяване. През този период започваме да променяме начина си на действие, мислене и чувстване. Това, което някога е било нормално и познато, става неудобно и вредно. Навлизаме в следващата фаза, когато изоставяме старите методи и започваме да подчертаваме качествата си. През всички етапи на възстановяване любовта към самите нас се увеличава бавно, но непрекъснато. Първо преставаме да се мразим, после ставаме по-толерантни към себе си. Появява се самопреценка на най-добрите ни качества, след това започваме да възприемаме себе си. Накрая идва и любовта към самите нас.

Докато не сме започнали да се приемаме и обичаме, няма да позволим да ни „опознаят", защото без това ние не можем да повярваме, че заслужаваме да ни обичат такива, каквито сме. Вместо това се опитваме да спечелим любов, като я даваме на друг чрез грижи и търпение, чрез страдания и жертви, чрез секс или кулинарни способности.

След като приемането и обичта към самите нас се развият, ние вече сме готови да бъдем такива, каквито сме, без да се опитваме да угаждаме някому или да играем театър, само за да спечелим нечие одобрение и обич. Но когато престанем с театъра, може да изпитаме както облекчение, така и уплаха. Когато се представяме с истинската си същност, ние се чувстваме неудобни и уязвими. Опитваме се да повярваме, че тъкмо такива, каквито сме, заслужаваме любовта на някого, на когото държим, но винаги съществува изкушение, макар и за малко, да преиграем. Ако обаче процесът на възстановяване е напреднал, ще се прояви и в нежелание да се върнем към старите навици. Това е кръстопътят, на който се е озовала Труди; не може да се върне към стария си стил на поведение, но е изплашена да пристъпи към по-искрен, но по-неконтролиран начин на сексуална изява. Когато престанем да изпитваме желание да предприемаме предварително пресметнати ходове, целящи определен ефект, ще настъпи един период от време, през който няма да знаем какво да правим, докато нашите искрени импулси за любов не получат възможност да бъдат чути, почувствани и приети.

Изоставянето на старите стратегии не означава, че ще престанем да обичаме, да се грижим, да помагаме, да успокояваме, да стимулираме, да прелъстяваме нашия партньор. Но с възстановяването ни нашето поведение към другия човек ще бъде израз на собствената ни същност, а не резултат на опити да възпроизведем ефект или да го променим. Това, което предлагаме в замяна, е истинската ни същност, без да се крием и пресмятаме, без да се преструваме и прикриваме.

Първо трябва да превъзмогнем страха да бъдем отхвърлени, ако позволим на някого да ни опознае истински. След което трябва да се научим да не изпадаме в паника, когато емоционалните бариери са свалени. В сексуално отношение това ново качество на връзката изисква не само да сме разголени и уязвими физически, но и емоционално, и душевно.

Не е учудващо, че това се среща много рядко. Изпитваме ужас, че без тези бариери ще загинем.

Защо си заслужава да рискуваме? Само когато наистина се разкрием, можем да очакваме да бъдем истински обичани. Когато взаимодействаме от позиция на нашата същност, тогава обичат същността ни. Не трябва да се забравя, че такова поведение от наша страна може да съществува само в климат, в който няма страх. Така че ние не само трябва да преодолеем страха си да бъдем това, което сме, но трябва да избягваме хора, чието държане към нас може да породи страх. Каквато и да е степента на желанието ни да сме истински, винаги ще се намерят хора, чиито гняв, враждебност и агресивност ще ви попречат да бъдете честни. Затова свалянето на бариерите и цялостното им премахване трябва да става само с онези хора -приятели, роднини или партньори, - с които отношенията ни са изградени върху доверие, любов, уважение и почит към личността ни.

Както често се случва при възстановяването, заедно с промяната в нашите отношения към другите настъпва и промяна в обкръжението ни от приятели и интимни връзки. Променят се също и отношенията ни с родителите и с децата ни. По-малко се дразним от родителите си. Ставаме по-честни, по-толерантни и понякога изпитваме истинска обич. Контролираме по-слабо децата си, по-малко се безпокоим и по-малко изпитваме чувство на вина. Отпускаме се и повече им се радваме, защото самите ние сме по-спокойни и по-радостни. По-свободни сме да задоволяваме нуждите и интересите си, което освобождава и децата ни да правят същото.

Приятели, с които сме споделяли до безкрайност, сега ни се струват не толкова подходящи и въпреки че можем да им предложим да споделим с тях как сме си помогнали, не трябва да се нагърбваме с проблемите им. Взаимното нещастие като мотив за приятелство сега се заменя с взаимни интереси.

Накратко възстановяването ще промени живота ви по много начини, които не бих могла да предскажа в тази книга и понякога това може да доведе до дискомфорт. Нека това не ви спира. Страхът от промяна, от изоставяне, е това, което ни възпира да се преобразим в по-здрава, по-издигната и истински обичаща личност.

Не болката ще ни възпре. Ние вече сме минали през различни степени на болка, без надежда за облекчение. Това, което ни възпира, е страхът, страхът от неизвестното. Най-добрият начин, който знам, за да се преборите със страха, е като се присъедините към други, които са тръгнали по същия път. Потърсете си подкрепяща група от хора, които са били там, където сега сте вие, и които вече са постигнали целта, към която и вие се стремите. Присъединете се към тях по пътя към един нов начин на живот.

 

 

"Параноя на страстта", Робин Норууд, изпратено от приятел

 

Полезни връзки

instrukcii.info