Колко мога да се насладя на нещо, ако съм зависим от него или не преставам да се безпокоя, че някой ще ми го отнеме?

 

   ... Наистина, има много неща, които ни съпровождат през целия ни живот. Можем спокойно да се вкопчим в тях, защото знаем, че ще бъдат с нас до последния ни миг, защото сме решили те да останат завинаги с нас...

   Би било чудесно, само че е невъзможно.

   Без значение дали ми харесва или не, рано или късно неизбежно ще бъда изоставен от всеки човек, от всяко нещо, от всяка ситуация, от всеки етап, от всяка идея.

   А ако това не се случи, ако си отида, преди да са ме изоставили, и откажа да приема, че всичко ще продължи без мен, ще се наложи да призная, че аз съм този, който изоставя. В такъв случай трябва да прява достатъчно благородство  и да се постарая да не задържам, да не пленявам, да не привързвам, да не превземам и да не давам лъжливи обещания за вечност.

   А и колко мога да се насладя на нещо, ако съм зависим от него или не преставам да се безпокоя, че някой ще ми го отнеме?

   Да предположим, че тази статуетка върху бюрото ми... е направена от топъл и приятен на допир материал.

   Сега да си представим, че я вземам и я притискам между дланите си, защото съм решил, че някой иска да ми я отнеме. Какво ще стане, ако опасността (дори и въображаема) не изчезне и аз успея да задържа предмета? Две неща.

   Най-напред ще осъзная, че с удоволствието ми е свършено; вече нямам никаква възможност да се наслаждавам на допира до онова, което е в ръцете ми...

  Второто нещо, което се случва, е появата на болка. (Продължавай да притискаш предмета така силно, че никой да не успее да ти го отнеме, и наблюдавай какво следва). Това е болката на вкопчената ръка, чието единствено удоволстиве е , че не е загубила; единствената тщеславна радост от победата над този, който е възнамерявал да ми го отнеме, задоволството от „победата”...

   Успял съм да задържа това, което искам, но междувременно съм се отказал от цялото удоволствие, което ми носи допирът със самия предмет.

    

  

... Има ли смисъл да се зстраховаме от бъдеща загуба, ако цената е да не отдаваме сърцето си  на нищо и на никого?

 

   Аз не съм единствено онова, което имам, а също и най-вече онова, което съм способен да дам.

 

 

 

„Трите въпроса. Кой съм?  Накъде отивам? С кого?”,

 

Хорхе Букай, изд. "Хермес"

 

 

Полезни връзки

instrukcii.info