Никой никога не остава празен, заради това, че обича

 

   Що се отнася до мен, винаги казвам, че изпитвам такова удоволствие да доставям радост на любимите си хора, че егоизмът не ми позволява да се лиша от него... Наричам го „солидарен егоизъм”.

   Не искам да се лиша от възможността да зарадвам приятел, да му помогна или да предизвикам усмивка върху лицето му. Но не го правя за него, а за себе си.

   Това е много различно.

   Ако го правех за теб, това би означавало, че обръщам гръб на самозависимостта. Поведението ми би се определяло не от мен, а от твоите потребности, свързани с мен. И тогава... може би... малко по малко... без да осъзнавам, изпадам в зависимост.

   Тази зависимост настъпва, когато престана да правя нещо, защото смятам, че не го одобряващ; или пък правя друго със съзнанието, че го очакваш от мен. Ако съм изпаднал в зависимост заради желанието си да ти доставя удоволствие, ще има все повече неща, които няма да си позволявам. А такава любов едва ли би донесла нещо хубаво на когото и да било.

 

  

... Никой никога не остава празен, заради това, че обича. Лъжа е, че ако даваме твърде много, можем да останем без нищо. Лъжа е, че за да раздаваме любов, трябва да я имаме в излишък.

... Няма да изгубим възможността да обичаме другите, ако обичаме себе си.

... Истината е, че можем да раздаваме безкрайно от това, което притежаваме, и ведрото винаги ще остава пълно, защото така работи сърцето ни, така работи духът ни, така работи същността на всеки от нас.

 

 

 

 

Хорхе Букай, "Трите въпроса" Кой съм? Накъде отивам? С кого?, изд.

 

 "Хермес"

 

Полезни връзки

instrukcii.info