Раждането и смъртта не са двата края на живота

   Смяташ, че моментът, в който се ражда детето, е неговото начало. Това не е вярно. Смяташ, че моментът, в който умира старецът, е краят на неговия живот. Не е така. Животът е далеч по-голям от раждането и смъртта. Раждането и смъртта не са двата края на живота; в рамките на живота се случват много раждания и много смърти. Самият живот няма начало, няма край; животът и вечността са еквивалентни. Но ти не можеш да разбереш много лесно как животът се превръща в смърт; невъзможно е дори да приемеш това.
   В света има някои неразбираеми неща и едното от тях е, че не можеш да схванеш как животът се превръща в смърт. В кой момент той вече не е живот и става смърт? Къде ще маркираш границата? Нито пък можеш да маркираш линията на раждането, където животът започва: дали е тогава, когато детето се роди, или когато се зачева? Но дори и преди зачеването майчината яйцеклетка е жива, бащината сперма е жива - те не са мъртви, защото срещата на две мъртви неща не може да създаде живот. В какъв момент се ражда детето? Науката не може да отговори. Няма начин да се реши, защото яйцата, които майката носи в утробата си, тя ги носи още от раждането си...
   Едно нещо трябва да се приеме, и то е, че половината от твоето същество живее в майка ти още преди да бъдеш заченат. А другата половина трябва да се даде от баща ти - и тя също трябва да се даде жива. 

 

 "За смелостта", Ошо, превод Николай Тонев

 

Полезни връзки

instrukcii.info