Смъртта е мит

 

 

   Навлез дълбоко в себе си и се вгледай в своя страх от смъртта. Не съществува
възкресение, но ако навлезеш дълбоко в страха от смъртта, той ще изчезне. А със
страха от смъртта ще изчезне и смъртта. Тогава ще разбереш, че си вечен живот. Няма
възкресение. Възкресението е възможно само ако първо умреш! Ти никога няма да
умреш. Никой никога не е умирал. Смъртта е мит! Думата „мит" идва от санскритския
корен мития. Мития означава фалшиво. Смъртта е фалш. Смъртта никога не се е
случвала - и никога няма да се случи. Тя всъщност не може да се случи. Животът е
вечен, само формите се променят.
Ти умираш тук, твоят пламък изчезва в това тяло и се
въплъщава в някакво друго тяло, ти се раждаш в някаква друга утроба. И т. н., и т. н. И
дори когато вече няма раждания, ти изчезваш в Бога. Но животът живее.
   А когато казвам, че животът живее, нямам предвид, че живее формата. Ти си
форма. Формата не е вечна.
Формата ще изтече. Дори докато живееш, ти променяш
своята форма хиляда и един пъти. Ако някой ти донесе твоя снимка - от първия ден
след раждането, - ще можеш ли да познаеш, че това е твоя снимка? Някога това е била
твоята форма. Сега си да речем на седемдесет години, не можеш да я познаеш. Но може
би дори снимката от първия ден ще има известно подобие.
   А какво да кажем за времето, когато си била в утробата на майка си? Ако можеше
да се направи снимка от първия ден, когато влизаш в утробата на майка си, ще можеш
ли да разпознаеш тази мъничка клетка? Тя няма да има твоето лице, няма да има твоя
нос, няма да има никакви видими белези; тя ще е просто една малка жива клетка. Това
си бил ти. След това в продължение на тези девет месеца формата ти непрестанно се е
променяла, променяла, променяла. И след това през целия ти живот формата
непрестанно се променя.
   Формата е постоянно движение. Ти никога не умираш! Формата умира всеки ден.
Но проблемът се появява, защото започваш твърде много да се идентифицираш с
формата. Започваш да си мислиш: „Аз съм формата. Аз съм това тяло." Тогава се
появява страхът от смъртта.
   Няма защо да учиш изкуството на възкресението. Трябва просто да научиш, че
смъртта не съществува; няма нужда да възкръсваш, защото преди всичко не можеш да
умреш!
Направи чудо: навлез в себе си. Това е единственото чудо. Навлез в своя страх
от смъртта, продължавай да навлизаш все по-дълбоко в него и виж къдe е той, какво е
той. Наблюдавай го.
   И недей да даваш обяснения, недей да внасяш теории, да заимстваш от външния
свят, за да се успокояваш. Недей да казваш, че „душата е вечна" - недей; ти все още не
знаеш. Аз казвам, че е вечна, но това не е твое знание. Не го превръщай в твое
успокоение.
   Трябва да вървиш с трепет, трябва да вървиш със страх, трябва да слезеш по
стълбата на смъртта. Трябва да отидеш до самия край. Трябва да видиш цялата
възможност за смъртта - какво представлява тя. Когато видиш, ще се изненадаш, че ти
не си това. Ти не си тялото, не си дори и умът. Ти си просто чиста жизнена енергия, ти
си свидетел. В това свидетелстване е истинското чудо.

 

 

 "За медитацията", Ошо, превод николай Тонев, изд. "Гуторанов"

 

Полезни връзки

instrukcii.info