Никой не знае как да бъде родител, преди да стане такъв. И все пак, когато това се случи, ние – подобно на нашите родители – изведнъж се оказваме принудени от обществото да се нагърбим с отговорности, които по-скоро са предназначени за супергерои, отколкото за що-годе нормални човешки същества.

   Вярно е, че властта над децата, с която разполагат родителите, е почти несправедлива. Можем да открием някаква, макар и малка утеха във факта, че често пъти както родителите, така и децата биха предпочели това да не е така.

   Няма причина децата да преживяват цял живот последствията от провалите на родителите си, нито да страдат заради техния прекомерен контрол, дистанцираност, свадите помежду им и неуважението, породено от идиотския авторитаризъм на властта им. Още по-малко  са длъжни да носят на плещите си  скритите или явни амбиции на своите родители, които използват децата си, за да запълнят празнините в собственото си минало, да продължат някакво свое дело или да постигнат определена цел, към която някога те самите са се стремили.

   Също така е вярно, че родителите не трябва да се нагърбват с цялата вина за несполуките на децата си, като ги обвиняват за всеки конфликт, но си присвояват  заслугите за всеки техен успех. В края на краищата почти неоспорима истина е, че родителите искрено искат да помогнат за щастието на децата си, макар и да го правят единствено от позицията на своята субективна представа за това кое е добро и кое – опасно.

   Как да разбера дали избирам посоката си съобразно това, което съм, или действията ми  са продиктувани от това, което някой ми е казал, че трябва да бъда? Този ли е пътят, който аз искам, който ме удоволетворява, който най-добре отговаря на същността ми, или по-скоро се опитвам да зарадвам някого?

   Когато човек порасне, трябва да даде ясен отговор на тези въпроси. Трябва да вземе решение да се бори с цялата история на своите зависимости. Трябва да се заеме да поправи поправимото, да компенсира непоправимото и да построи бъдеще с по-добри възможности въпреки разрушителните идеи, които някога са му били втълпени.

"Трите въпроса.Кой съм?Накъде отивам? С кого?, Хорхе Букай, изд."Хермес"