Ние сме длъжни да анализираме дали в действителност сме такива, каквито са ни казвали, че сме

  

   Съществуват порочни изрази в процеса на възпитание, употребяване от родителите, които макар и казани с най-добри намерения, програмират жизнената ни позиция, ( бел. на админа),  като например: „добро дете“, „лошо дете“, „ти си хубаво“, „ти си грозно“, „много си ми слабичко“, „яко си като биче“, „ти си кукличка“, „ти си принцеса“, „голямо говедо си“ (или кратките му форми – „тъпак“, „животно“, „грубиян“), „ти си несериозен човек“, „нямаш съвест“,  „ти си безсрамник“, „същият като дядо си си“, „от теб ще излезе най-добрият адвокат в семейството“, „ще покоряваш женските сърца“, „за нищо не ставаш“, та стигнем до често използваното, абсолютно мъгъляво и неопределено – „ти си специален“(специален за какво!?).

   С тези или с други подобни изрази ни се казва какво сме и какво трябва да станем в бъдеще. Освен това възпитанието, което получаваме, се нагърбва със задачата да активира в нас от най-ранна възраст множество команди, определящи поведението ни в живота. Те се запаметяват от нашето несъзнавано (Тайби Кахлер и Хедж Каперс ги наричат „подбудители“) и се свеждат до следното:

   - Харесвай се на другите.

   - Бъди съвършен.

   - Бъди силен.

   - Действай бързо.

   - Полагай усилия.

   - Внимавай.

   Всичко това се запечатва трайно в съзнанието и моделира характера ни. Ако наблюдаваш себе си и другите около тебе, ясно ще видиш как тези команди открито се проявяват. Всеки отделен човек е склонен да активира някои от тях повече от останалите.

   Така например има хора, при които „харесвай се“ кънти в ушите им  като камбанен звън, и които прекарват живота си, угаждайки на другите до такава степен, че забравят за самите себе си. Това са цяла армия от възрастни, намиращи висш смисъл в доставянето на удоволствие на другите. Те консумират всичко, което им падне – поглъщат купища храна, цигари, целия боклук, който бълва телевизията, както и всякакъв вид дрога, за да задоволят ненаситния си глад (за обич и приемане – бел. на админа) и за да се харесат на някого, в когото виждат баща си или майка си, когото се страхуват да не изгубят, да не ги изостави, и от когото искат да бъдат обичани на всяка цена. Зад това „харесвай се“ стои заблудата, че е възможно да бъдеш харесван от всички.

   Други носят в себе си повелята „бъди съвършен“, изострена до такава степен, че често и с гордост се самоопределят като „перфекционисти“ и страдат от всички последствия, произтичащи от принудата, която сами упражняват върху себе си, стремейки се на всяка цена да бъдат съвършени. За желанието си да държат всичко под контрол те плащат прескъпо с вечната си угриженост и мъчително безпокойство. Детето, на което ежедневно му се повтаря и му се втълпява: „Можеш да го направиш по-добре“, нерядко тълкува това като: „Никога няма да съм достатъчно добро“. Под този знак вероятно ще премине целият му живот, повече или по-малко съсипан от стремежа към съвършенство, което, издигнато в ранга на абсолютен императив, никога няма да бъде постигнато. Зад това „бъди съвършен“ се крие илюзията, че  е възможно абсолютно всичко да бъде направено съвършено.

   „Бъди силен“ води след себе си много инфаркти, причинени от потискането на чувствата, от това да не се дава израз на душевните вълнения и емоции, да не с показва страх или тъга, както и каквито и да са душевни състояния. Например детето, на което му се повтаря ,че „мъжете никога не плачат“, може да го интерпретира като „не трабва да изпитвам чувства“ и да реши: „Няма да показвам чувствата си, ще бъда силен“, потискайки или прикривайки естествените си чувства и емоции. Хората, при които е активиран този подбудител, си въобразяват, че най-важното е да показват на другите, че не чувстват.

   За „действай бързо“ малко може да се каже, понеже то говори само за себе си. С този императив в главата лесно се допускат грешки, вземат се прибързани решения, поемат се ангажименти необмислено и ненавременно, и без да се замисля, човек си усложнява живота. В страните от Западна Европа това „действай бързо“ се е превърнало в мания. Всичко е fast! Погрешното вярване, криещо се в това „действай бързо“,е, че нещата не се получават добре, ако не са станали/направени бързо.

   „Полагай усилия“ е още едно зло на нашата цивилизация. Хората, действащи под влиянието на този подбудител, се ръководят несъзнателно от следната формула: „Нещата , постигнати без усилия, нямат стойност.“ И по тази причина свикват да си поставят неприложими цели, използват неефективни методи и така излишно си усложняват живота.

   И накрая „внимавай“ е открита покана да не  правим нищо, която блокира напълно нашата активност, понеже при това предупреждение всяко действие се свързва с риск и заплаха. Друг прочит на тази команда е „не го прави (каквото и да било), понеже е опасно, нещо лошо ще ти се случи... “,което пречи не само на всеки опит за успех, а и на всяко намерение за каквото и да било.

   В крайна сметка, образът, който си изграждаме за самите себе си, онова, което вярваме,че сме, се определя като функция на този „коктейл от заповеди“, който носим в подсъзнанието си и с който са ни програмирали още от детството ни.

   Така погледнато, отговорът на въпроса „кой съм?“ може да се окаже наистина много труден.Някой може да каже: „Аз съм като дядо си, тромав и муден“, без да се замисля, че в генетичната му информация няма нищо тромаво и мудно и че е повярвял на това, след като дълго му е било повтаряно и втълпявано.

   Затова... ние сме длъжни да анализираме дали в действителност сме такива, каквито са ни казвали, че сме. Понеже съм убеден, че сме много повече от това... Както е казал невероятният Антон Павлович чехов: „Човекът е това, което вярва ,че е „ ... И нищо не би могло да илюстрира по-добре думите му от историята за едно патенце. Да, няма грешка. Говоря за историята за грозното патенце, което осъзнало, че не е пате, едва когато срещнало други лебеди. Неочаквано то проумяло колко е било заблудено, видяло,че не е това, за което всички го смятали, събудило се от кошмара, престанало да играе ролята на нещо, което нямало нищо общо с неговата истинска същност... Видяло, че има и друг начин на живот, който съответства повече на истинската му природа... То просто разпознало истинския си Аз.

   До този момент остналите не му обръщали внимание, не го харесвали ,подигравали го и се отнасяли грубо към него; то било загубило самоуважение, а самочувствието му било по-ниско и от тревата... всичко това, защото несъзнателно робувало на всеобщото мнение и се било примирило с положението си на жертва, от което не знаело как да излезе... понеже му липсвала ключова информация за истинската му самоличност.

   Но от момент, в който се самоосъзнало, приело мисълта за истинската си същност и я изявило, без да се свени и без да се срамува, всички около него го признали и започнали да гледат на него с уважение... Макар че за това трябвало да види със собствените си очи, че има и други като него и че те се гордеят, че са лебеди, понеже между другото били наистина достолепни и красиви.

   Същото става и с голяма част от хората.

 

 

„Вътрешният компас“, Алекс Ровира, изд. „Колибри“

  

 

Полезни връзки

instrukcii.info