Тези команди винаги ли ще действат?/продължение на "Командите на родителите, които определят бъдещите ни отношения в живота"/

 

   И тук вече стигаме до въпроса: „Тези команди винаги ли ще действат, като блокират, спират, забавят, потискат и ограничават нормалното ни здравословно психическо развитие, както и способността ни да живеем живот с по-висока степен на спонтанност, на близост, на приятелство във взаимоотношенията, на по-освободено съзнание? Тези житейски сценарии незаменими и окончателни ли са?“. За щастие, отговорът е  „НЕ!“

   Всяка забранителна команда има своя обратна страна,т.е. разрешение или дадено позволение, а именно:

   1. Позволението да съществуваш, да живееш да бъдеш.

   2. Позволението да бъдеш такъв, какъвто си, да бъдеш самия себе си.

   3. Позволението да постигаш, да успяваш.

   4. Позволението да знаеш.

   5. Позволението да се доближаваш.

   6. Позволението да принадлежиш.

   7. Позволението да пораснеш.

   8. Позволението да бъдеш дете.

   9. Позволението да го направиш.

   10. Позволението да имаш значение и да си важен.

   11. Позволението да струваш нещо.

   12. Позволението да мислиш.

   13. Позволението да чувстваш.

   14. Позволението да превъзхождаш и да надминеш дори себе си.

   15. Позволението да се наслаждаваш и да изпитваш удоволствие.

 

   Позволението е много важно за процеса на промяна, за развитието на личността и за изменението на житейския сценарий. То става част от нас и от нашето съществуване, когато отменим решението да следваме заповедите на родителите си, след като сме установили и осъзнали, че те блокират или отлагат нашите желания. Т.е. след като сме приели, че обуславят нашия начин да възприемаме самите себе си и другите около нас, следователно рефлектират върху поведението ни тук и сега.

   Вероятно първото нещо, което човек трябва да си разреши, е да живее ( а не просто „да си изкарва прехраната“) – за да може по-нататък , постепенно и последователно, да премине към останалите позволения и малко по малко да развие способността да прави промени, поемайки отговорност за собствения си живот.

   Едва когато сме имали смелостта съзнателно да поемем кормилото в свои ръце, можем да управляваме кораба, насочвайки го към желаното от нас пристанище... Защото всеки от нас без съмнение е уникално същество. И би било наистина жалко да оставим друг да определя онова, което сме.

 

 

„Вътрешният компас“, Алекс Ровира, изд. „Колибри“

 

Полезни връзки

instrukcii.info