Командите на родителите, които определят бъдещите ни отношения в живота

 

   Освен постоянните „не“-та, с които е затрупано всяко дете, и които обуславят житейската му позиция,(виж „Несъзнателно програмираме децата си“ – бел. админа), съществуват и ред команди, които също определят отношението му към живота.

   Според Бърн командите са съобщенията, които детето улавя под формата на външни сигнали, и които му въздействат поради факта, че са му били повтаряни ден след ден от родителите му или от хора, които имат силно емоционално влияние върху него. Или по изключение поради някакво обстоятелство или случка, преживени от него като силно драматични. Бърн и други специалисти в областта на житейските сценарии са определили цяла поредица от команди като основни. А именно:

   1. НЕ СЪЩЕСТВУВАЙ, НЕ ЖИВЕЙ ИЛИ НЕ БЪДИ!

   Това несъмнено е най-деструктивната от всички команди понеже клони към отнемане на всички шансове в живота. Предава се чрез поведение като да оставяш бебето само дълго време, да му се подиграваш, когато се нарани или е в опасност, да гледаш на него с пренебрежение или с презрение, да не го докосваш или милваш. В крайна сметка да не го признаваш, да го игнорираш или да не обръщаш внимание на съществуването му. Възможно е също така тази команда да се предаде и , когато непрекъснато му се повтаря, че животът е тежък, че трябва да се бори и бъхти, за да си изкарва прехраната, че животът носи само страдание и т.н.

   2. НЕ БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ ИЛИ НЕ БЪДИ СЕБЕ СИ!

    Когато му се внушава, че би било по-добре да е от другия пол,с  друг  външен вид, по-представителен, по-висок... Така върху детето се упражнява насилие от страна на родителите, които го карат да отговаря на техните очаквания и желания, да измени на собствената си природа.

   3. НЕ ГО ПОСТИГАЙ!

   Проявява се като следствие от големия страх на родителите по отношение на успеха, на достиженията, на реализацията.

   4. ТИ НЕ ЗНАЕШ!, или по-широко разпространеният му вариант: НЕ ЗНАЕШ КАК ДА ГО НАПРАВИШ!

   Това е случаят, при който родителите системно подценяват постиженията на децата си, сравнявайки ги с тези на други деца, с тези на някои възрастни хора или с тези на собствените си родители.

   5. СТОЙ ПО-ДАЛЕЧ!

   Обикновено се появява когато родителите имат проблеми, не искат или  им е трудно да поддържат физически контакт и да даряват ласки на децата си. Тази заповед води до поведение на самоизолация, необщителност, до нежелание за обвързване, до трудности при установяването на приятелски връзки или интимни отношения...

   6. „НЕДЕЙ ДА ПРИНАДЛЕЖИШ!“

   За беда това е много често срещано при хора, решени да не се обвързват с никого, да не общуват и да не установяват отношения с никого. Обикновено става дума за защитен механизъм пред паническия страх и непоносима болка, която се предполага, че ще му причинят околните, като го отхвърлят или не го приемат.

   7. „НЕ ПОРАСТВАЙ!“

    Когато родителите пречат на детето да поема задачи и действия, присъщи на естественото му психическо и физическо развитие. Ситуация, типична за онези родители, които покровителстват прекалено много детето си или правят всичко вместо него, поставяйки го по този начин в положение на зависимост, която продължава дори когато детето вече е порастнало и е станало възрастен човек. Тук се наблюдава комплексът на Питър Пан, при който даденият човек, вече на почтена „хронологическа“ възраст, запазва детинско поведение в живота, отказвайки да порастне психически. Ето и проявите:  хедонистично и твърде инфантилно поведение, липса на чувство за отговорност, неспособност за самостоятелен живот и неспособност да взема самостоятелни решения, които биха го ангажирали или накарали да поеме задължения.

   8. „НЕ СТАВАЙ ДЕТЕ!“

    Тази команда е обратна на предишната, макар че двете не са несъвместими. Детето бива принудено да забрави за естествените за възрастта си потребности и да се държи като възрастен, да порастне не навреме и често да поема грижата за други – по-малки братя и сестри, болни близки, роднини или родители, които, ръководени от правилото „не пораствай“, се държат като деца.

   9. „НЕ!“ (или „НЕ ГО ПРАВИ!)

   Обикновено това се насажда от хора, които, въпреки че мислят и чувстват, нищо не правят. Колебливи и нерешителни, те изживяват всяко действие като поемане на риск. В основата на тази команда стои паническият страх от това да си позволиш да изпиташ удоволствие.

   10.“ТВОИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НЕ СА ВАЖНИ!“ (или „ ТИ НЕ СИ ВАЖЕН!“)

   За голямо съжаление тази команда все по-често се наблюдава при родители, които заявяват, че нямат време за собствените си деца. Поради системното отсъствие на мама и татко детето тълкува тяхното „не можем да останем тук специално заради теб“ като „аз не съм важен“. С това чувство, насадено в съзнанието, когато стане възрастен, то няма да си позволи да има значение, да бъде ценено, да може да се разчита на него.

   11. „НЕ СТРУВАШ!“

    Наблюдава се, когато родителите, без да си го признават дори пред самите себе си, са искали да имат не дете, а по-скоро самият Бог от плът и кръв. Зад тази команда се крие дълбоко стаеното чувство на безсилие и липса на самоуважение от страна на родителите. По този начин те създават същество, от което очакват да бъде дете- чудо, своего рода Супермен.

   12. „НЕ МИСЛИ!“

    Тази команда се задейства в случаите, когато въпросите, задавани от детето, системно са оставяни без отговор, когато не им се отдава значение или когато им се отговаря с подигравка, формално или полвинчато. Също и когато детето забелязва, че командата действа непрекъснато и в живота на родителите му, че те я спазват и в общуването помежду си, т.е. забелязва, че те не мислят. Дързостта да изразиш свое мнение или да мислиш различно от родителите си по основни теми или теми –табута, като например за религията или секса, може да бъде възприемана от родителите като нещо особено опасно. Тази команда е структурирана на различни нива: от „ не мисли това, което мислиш“, до „въобще не мисли“.

   13. „НЕ ЧУВСТВАЙ!“

   Действа, когато емоцията е отхвърлена и низвергната от страх или понеже е била забранена в семействата на самите родители.

   14. „НЕ МЕ ПРЕВЪЗХОЖДАЙ!“

   В случаите, когато има съперничество или ревност от страна на родителите към синове и дъщери, всеки успех на детето може да бъде изживян от бащата или от майката като загуба на собственото им значение или стойност. За съжаление много често родителите не могат да понесат първото претърпяно о т тях поражение, когато са били победени от детето си в игра или са показали по-малко съобразителност, бързина на мисълта или интелект. Тогава те напускат партията, сърдят се, понякога отказват да се признаят за победени или повече не искат да играят.

   15. „НЕ ИЗПИТВАЙ УДОВОЛСТВИЕ!“

    Когато удоволствието е забранено – било защото насладата и приятните изживявания се считат за грях, било понеже удоволствието се възприема като прелюдия към последваща беда.

 

  

 

Полезни връзки

instrukcii.info