Къде греши учителят

  

   Една начинаеща учителка на име Мери отишла да преподава в резервата на индианците навахо. Всеки ден изкарвала петима от малките ученици на дъската да напишат някоя проста задача от домашното по математика. Те заставали мълчаливо и отказвали да изпълнят задачата. Мери се видяла в чудо. Методите, на които я учили в университета, въобще не помагали, а с подобно нещо не се била сблъсквала и по време на предишната си преподавателска практика във Финикс.

   Къде греша ? Възможно ли е да съм попаднала на петима, които не могат да се справят със задачата? Тези въпроси не й давали мира. Не, не може да бъде. Накрая попитала учениците какъв е проблемът. Те й обяснили нещо, което за нейна изненада се оказало урок – за това как човек може да гледа на собствената си личност и самоуважение.

   Те зачитали индивидуалността на съученците си твърде много и знаели, че не всеки може да реши задачата. Дори в тази карехка възраст разбирали колко безсмислен е подходът на печелещи и губещи в училище. Смятали, че не може да има победител, след като някой от тях се посрами или смути на дъската. Затова отказвали да се състезават един с друг пред останалите.

   Щом чула това, Мери сменила подхода си, за да може да проверява задачите им поотделно, а не за сметка на нечие накърнено достойнство, изложено на показ. Всички искали да учат с – но не  за сметка на някой друг.

 

 

"Пилешка супа за душата на тинейджъра", Джак Канфийлд, Марк Виктор Хансен, Кимбърли Кирбъргър;

Из „Наръчник на лектора“, изд. Кибеа

 

Полезни връзки

instrukcii.info