Ти идваш на света като един невинен наблюдател. Всеки идва по този начин, със същото качество на съзнанието. И започваш да се пазариш със света на възрастните. Те имат много неща, които да ти дадат, а ти имаш само едно нещо за даване, и то е твоята цялостност, твоето самоуважение. Ти нямаш много, имаш само едно нещо - както искаш го наречи: невинност, интелигентност, автентичност. Имаш само едно нещо.
   И естествено, детето много се интересува от всичко, което вижда около себе си. То непрекъснато иска да има това, да има онова - то е част от човешката природа. Като се вгледаш в едно малко дете, дори и току-що новородено бебе, ще видиш, че е започнало да търси нещо; ръцете му се опитват да напипат нещо. То е започнало пътешествието.
   В това пътешествие то ще загуби себе си, защото в този свят не можеш нищо да получиш, ако не платиш за него. А бедното дете не може да разбере, че това, което то дава, е толкова ценно, че ако поставиш целия свят от едната страна, а неговата цялост от другата, дори и тогава тя ще натежи, ще се окаже по-ценна. Детето няма начин да разбере това. Тук е проблемът, защото това, което то има, то просто го има. То го смята за нещо, което се разбира от само себе си.

"За смелостта", Ошо, превод Николай Тонев