Егото те обгражда като стена

   Егото те обгражда като стена. То те убеждава, че обграждайки те по такъв начин, то те предпазва. Това е съблазънта на егото. То непрекъснато ти говори все отново и отново: „Ако не съм аз, няма да си защитен, ще станеш твърде уязвим, и ще има твърде голям риск. Затова нека да те пазя, нека да те обграждам."
   Да, има известна защита при егото, но стената се превръща и в твой затвор. Има известна защита, иначе никой не би страдал нещастията, които егото носи. Има известна защита, то те защитава от врага - но те защитава и от приятелите.
   То е както когато затварящ вратата си и се скриваш зад нея, защото се страхуваш от врага. И идва един приятел, но вратата е затворена, той не може да влезе. Ако си твърде уплашен от врага, тогава и приятелят не може да Влезе в теб. А ако отвориш вратата за приятеля, има голям риск, че и врагът също може да влезе.
   Човек трябва дълбоко да помисли за това, то е един от най-големите проблеми в живота. И само малцина смели хора се заемат както трябва с този въпрос; другите стават страхливци и се скриват, и тогава целият им живот е загубен.
   Животът е рискован, в смъртта няма риск. Умри и няма да има проблеми за теб и никой няма да те убие, защото как може някой да те убие, когато вече си умрял? Влез в гроба и край! Тогава няма болест, няма безпокойства, няма проблеми - излязъл си от всички проблеми.
Но ако си жив, тогава има милиони проблеми. Колкото по-жив е един човек, толкова повече проблеми съществуват. Но няма нищо лошо в това, защото като се бориш с проблемите, с предизвикателствата, ти израстваш.
   Eгото е една фина стена около теб. То не позволява на никой да влезе в теб. Ти се чувстваш защитен, сигурен, но тази сигурност е като смърт. Това е сигурността на растението вътре в семето. Растението се страхува да поникне, защото кой знае? - светът е толкова рисков, а растението ще бъде толкова меко, крехко. Зад стената на семето, скрито вътре в килията, всичко е защитено.
   Или си представи детето в утробата на майката. Там има всичко, всяка нужда на детето се изпълнява веднага. Няма -безпокойство, няма борба, няма бъдеще. Детето просто живее блажено. Всяка нужда се изпълнява от майката.
   Но искаш ли винаги да останеш в утробата на майка си? Там е много защитено. Ако ти бяха дали да избираш, нямаше ли да избереш да останеш завинаги в утробата на майка си? Там е много удобно, какви по-големи удобства може да има? Учените казват, че все още не сме в състояние да създадем условия, които да са по-удобни от утробата. Тя изглежда предоставя най-крайните, върховните удобства. Толкова е удобно - няма грижи, няма проблеми, няма нужда да работиш. Чисто съществуване. И всичко се доставя автоматично – нуждата възниква и незабавно се удовлетворява. Дори не съществува грижата да дишаш - майката диша и за детето. Няма грижа за храната - майката яде и за детето.
   Но искаш ли да останеш в майчината утроба? Тя е удобна, но това не е живот. Животът е винаги в дивата пустош. Животът е там навън.
Английската дума „екстаз"* има много, много голям смисъл. Тя означава да стоиш отвън. Екстаз означава да излезеш навън - навън от всички черупки и всички защити и всички егота и всички удобства, всички смъртоподобни стени. Да си екстатичен означава да излезеш навън, да си свободен, да се движиш, да си един процес, да си уязвим, така че ветровете да могат да идват и да преминават през теб.
Имаме един израз, понякога казваме: „Това преживяване е изключително. Точно това означава екстаз; изключително**.
   Когато едно семе се пропука и скритата вътре светлина започне да се проявява, когато детето се роди и остави зад себе си утробата, целия уют и удобствата, и навлезе в непознатия свят, това е екстаз. Когато птицата се излюпи от яйцето и полети в небето, това е екстаз.
* Англ. есstasу. (Бел. прев.)
** Англ. буквално стоя отвън. (Бел. прев.)

   Егото е яйцето, а ти трябва да излезеш от него. Бъди екстатичен! Измъкни се от всички защити, черупки и сигурности. Тогава ще постигнеш обширния, огромния, безкрайния свят. Само тогава ще живееш и ще живееш изобилно.
   Но страхът те осакатява. Преди да излезе от утробата, детето сигурно също се колебае дали да излезе или не. Да бъдеш или да не бъдеш? То сигурно прави една стъпка напред и една назад. Може би затова майката преминава през толкова много болка. Детето се колебае, то още не е напълно готово да бъде екстатично. Миналото го дърпа назад, бъдещето го вика напред и детето е раздвоено.
Това е стената на нерешителността, на придържането към миналото, на привързаността към егото. И ти я носиш навсякъде. Понякога, в редки моменти, когато си много жив и буден, ще си в състояние да я видиш, иначе - това е много прозрачна стена - няма да можеш да я виждаш.

"За смелостта", Ошо, превод Николай Тонев

*

 

Полезни връзки

instrukcii.info