Да проявим здравословен егоизъм

 

  През цялото това време, докато се самоопределя, преосмисля и превръща в личност, (виж „Щастието се постига единствено, когато не сме вещи“ – бел.админа), човек всъщност преосмисля и преопределя отношението  си към другите. Казано по друг начин – позицията ти, в психологически аспект, се променя, движи се, измества се и се разполага така, че другите, за да продължат да  те забелязват, вероятно също така трябва да се изместят, да нагодят и да променят позицията и гледната точка.

   Следователно в процеса на превръщането ти в личност е възможно онези, с които през това време си се свързал, да не те разбират, да не одобрят промяната, да не я приемат и дори да решат, че си тотално превъртял.

   Понеже за онези, които смятат, че промяната е невъзможна, че терапията е излишна или е вятър работа, че животът е и винаги ще бъде труден, че човек не успява да определи посоката на собствения си живот, че животът винаги си е бил такъв, че трябва да се откажеш от тези твои утопични надежди... за всички тях ще се окаже много тежък удар да видят, че противно на очакванията им промяната се е оказала възможна. Това си е истинско торпедо, което бие директно във ватерлинията на фундаменталните им варвания. И – напълно естествено  и логично – те започват да те преследват ида те тормозят с тяхното „не може, не става, губиш си времето, това са празни илюзии, това са само мечти!“,  или с добре познатото на всички: “Ще видиш, че съм бил прав“.

   Ако изпаднеш в подобна ситуация, не забравай, че дори Господ не може да угоди на всички.

   В живота идва един момент, в който ако се развиваш и упорито напредваш по пътя на самореализацията ( пътя към щастието, към успеха, просперитета, просветлението... както искаш го наречи), трябва да махнеш с ръка и изобщо да не те вълнува дали хората те разбират или не. Стига ти да се разбираш. Това е достатъчно.

   Егоизмът може да се определи като внимание и засилен интерс към собствената ти пресона...

Освен това понятието „егоизъм“ означава да се обичаш, да се интересуваш от себе си, да се предпочиташ... А има ли нещо лошо в това? Лошо ли е в определени моменти  от живота си човек да прояви здрав егоизъм? Лошо ли е да станеш егоист, за да престанеш да живееш с таван на възможностите, висок две педи от земята?

   Може би именно в този егоизъм, който няма нищо общо с алчността, с манипулацията или низостта, се крие ключът към новото самоопределяне на личността. Понеже, бидейки егоисти, ще престанем да мислим за това „какво ще кажат хората?“, „какво ще ми сторят“, „ще ме изоставят ли“, „ще им се харесам ли“, „ще ме обичат ли“.

   Едва, когато човек окончателно се превърне в  осъзнато компетентна и здравословно егоистична личност, фразата“... и ще обикнеш другите, както обичаш себе си“, ще придобие смисъл, защото само когато наистина се цениш, уважаваш и обичаш, си способен истински да обичаш и другите.

    И, накрая, егоизмът е необходимо условие, за да бъде човек такъв, какъвто е, за да се прояви, за да се противопостави на онези, които му се качват на главата и го карат да се чувства като вещ. Само бидейки здравословно егоистични, можем отново да определим живота си и да отслабим въздействието на „подбудителите“, които ни подчиняват ( нали си спомняш – харесвай се, бъди съвършен, полагай усилия, бързай, бъди силен, внимавай.)

   В определени моменти от живота е наистина прекрасно да си егоист! За да имаш достатъчно време и енергия, за да дадеш на-доброто от себе си на хората, които обичаш, например на децата си, на своя партньор, на истинските ти приятели, на онези, които чувстваш, че наистина се нуждаят от теб... Разбира се, както при всяко правило, и това си има своето изключение – ако в действието участват деца, егоизмът е недопустим, понеже децата са възможно най- сериозният ангажимент, който човешкото създание може да поеме.

   И именно заради тях често си заслужава  да имаш куража да поемеш цялата тежест, която се съдържа в нагласата „здравословен егоист“, и да определиш собствения си живот. Това би ти донесло и преки ползи и радости. Ще бъдеш възнаграден например с удоволствието да прекарваш повече време с децата си или да ги възпитаваш с повече всеотдайност. Макар че, за съжаление, много често децата са идеалното ни оправдание да натиснем спирачките и да не допуснем или да отложим дадена промяна в живота си. Аргументът, който в подобни случаи се размахва, започва обикновено с думи като следните: “Тъй като трябва да им осигуря издръжката, не мога да рискувам“, или повтарянето до втръсване:“ Не искам нищо да им липсва“, докато всъщност, много често, странно защо, онова, което наистина им липсава, е присъствието, близостта, вниманието и ласките на собствените им родители. И... така си върви светът. А ако има нещо, което наистина си заслужава труда сериозно да си поставим за цел да бъдем егоисти, то е именно блегополучието на нашите деца.

    Веднъж по някакъв повод един мой приятел ми каза с потресаваща логика и здрав разум: “Ако продължаваш да вършиш онова, което вършиш, ще продължаваш да получаваш онова, което получаваш. За да постигнеш нещо ново или различно, трябва да направиш нещо ново или различно.“ Аз бих добавил:“ Проявявайки здравословен егоизъм.“

 

 

„Вътрешният компас“,Алекс Ровира, изд.“Колибри“

  

 

Полезни връзки

instrukcii.info