Човек не трябва да се тревожи за това, което другите казват за него

 

   Всеки път когато си себесъзнателен, ти просто показваш, че изобщо не осъзнаваш своята самосъщност. Ти не знаеш кой си. Ако знаеше, нямаше да има проблем - тогава нямаше да търсиш различни мнения. Тогава нямаше да се тревожиш за това какво казват хората за теб - то нямаше да има значение! Всъщност никога никой не казва каквото и да било за теб - всеки път когато хората кажат нещо за теб, те го казват за себе си.
   Един ден бях в Джайпур, някакъв човек дойде сутринта да ме види и рече:
   - Ти си божествен. -Прав си!-рекох аз.
   Той седна там и друг един дойде, който беше силно настроен против мен, и каза:
   - Ти си цял дявол. -Прав си!-рекох аз. Първият човек малко се разтревожи и попита:
   - Какво имаш предвид? Ти и на мен каза: „Прав си", както и на този човек - не можем и двамата да сме прави.
   Рекох му:
   -  Не само двамата - милиони хора могат да са прави по отношение на мен, защото каквото и да кажат за мен, те го казват за себе си. Как биха могли да ме познават? Това е невъзможно - те дори себе си още не са познали. Всичко, което те казват, е тяхна интерпретация.
   Човекът попита:
   - Кой тогава си ти? Ако това, че си божествен, е моя интерпретация, а това, че си дявол, е негова, кой тогава си ти?
   Отговорих му:
   - Аз съм просто самият себе си. Нямам интерпретация за това какво представлявам от само себе си, а няма и нужда. Аз просто се наслаждавам да бъда сам себе си, каквото и да означава това. Щастлив съм да бъда себе си.
   Никой не може да каже нищо за теб. Каквото и да кажат хората, то е за тях самите. Но ти губиш равновесие, защото все още се придържаш към един фалшив център. Този фалшив център зависи от другите, така че ти винаги гледаш това, което хората казват за теб. И винаги следваш другите хора, винаги се опитваш да ги задоволиш. Винаги се опитваш да бъдеш порядъчен, да украсиш егото си. Това е самоубийствено.
   Наместо да се тревожиш от това, което казват другите, би трябвало да започнеш да гледаш вътре в себе си. Да познаеш своето истинско „аз", това не е толкова евтино. Но хората винаги жадуват евтините неща.
   Ето какво се случило веднъж:
   Болката в гърба на Настрадин Ходжа станала непоносима и той с неохота отишъл при специалист да му постави диагноза.
   - Ами - рекъл докторът, - проблемът ти може да се излекува с операция, две седмици в болница и шест месеца на легло без да ставаш.
   - Докторе - възкликнал Настрадин Ходжа, - не мога да си позволя тези разходи!
   - Добре тогава - предложил докторът, - за двадесет и пет долара мога да ти ретуширам рентгеновата снимка.
   Това е евтино! - да се ретушира рентгеновата снимка - но няма да те направи здрав. Ето това правим ние, непрестанно ретушираме рентгеновата снимка и си мислим, че някак си чудото ще се случи. Когато украсяваш егото си, ти ретушираш рентгеновата снимка. Това няма по никакъв начин да помогне, няма да ти помогне да оздравееш. Но пък е по-евтино. Няма нужда от операция, няма да има разходи. Но какъв е смисълът? Нещастието ти остава.
   Ти ставаш порядъчен, но нещастието ти остава. Обществото започва много да те хвали - нещастието ти остава. Награждават те със златни медали, но нещастието ти остава. Тези златни медали няма да премахнат нещастието ти, те са като ретуширане на рентгеновата снимка. Цялата украса по егото, за егото, не е нищо друго освен самоизмама. И ти продължаваш да ставаш все по-слаб и по-слаб и по-слаб -защото егото продължава да става все по-слабо с всеки изминал ден. Тялото ти ще отслабне, умът ти ще отслабне и малко по малко егото, което си създал от комбинацията на тялото и ума, ще отслабне. Страхът ще става все по-голям и по-голям; ти ще седиш върху вулкан, който може да избухне във всеки момент. Той няма да ти позволи никаква почивка.
   Няма да ти позволи релаксация, няма да ти позволи никакви моменти на мир.
   Веднъж щом разбереш това, цялата енергия тръгва в друга посока. Човек трябва да познае себе си. Човек не трябва да се тревожи за това, което другите казват за него.
   Един приятел ми изпрати много хубав виц:
   Имало един човек, когото никой никога не забелязвал. Той нямал никакви приятели. Бил значи на някакво моряшко събиране в Маями и видял как всички други са щастливи и се смеят и си обръщат внимание един на друг, но не и на него.
   Една вечер както си седял съвсем омърлушен, се заговорил с един моряк. Разказал му проблема си.
   - O, знам аз как да оправим това - викнал морякът. - Ти просто си вземи една камила и почни да я яздиш по улиците, и за нула време всички ще те забележат и ще имаш всички приятели, които искаш.
   И така се случило, че един цирк фалирал и искали да продадат камилата. Човекът я купил и тръгнал да я язди нагоре-надолу по улиците и наистина всички започнали да му обръщат внимание и да го забелязват. Той се почувствал на върха на славата си.
   Но след една седмица камилата изчезнала. Човекът бил с разбито сърце и веднага телефонирал на местния вестник да публикуват обява за загубената му камила.
   Този, който приемал обявата, се поинтересувал:
   - Камилата мъжка ли беше или женска?
   - Мъжка или женска? - ядосал се човекът. - Че откъде да знам? - После помислил и рекъл: - O, да, разбира се, мъжка беше, точно така.
   - Как разбрахте? - попитал онзи от вестника.
   -  Защото - отговорил човекът, - всеки път като яздех нагоре-надолу по улиците, хората викаха: „Гледай го тоя шмук, дето е на камилата!"
   „Шмук" е дума на идиш , много хубава дума. Тя има две значения с голям смисъл. Едното означава „идиот", а другото, което в началото може да изглежда доста пресилено, означава мъжки полов орган. Но в известен смисъл и двете значения са много дълбоко свързани. Идиотите живеят само като сексуални същества - те не познават друг живот. Така че „шмук" е прекрасна дума. Ако един човек познава само секса като живот, той е глупав, той е идиот.
   Хората казвали: „Гледай го този идиот на камилата!" но той си мислел, че говорели за мъжкия орган на камилата, а не за него.
   Егото е много заблуждаващо. То винаги чува това, което иска да чуе. То винаги интерпретира това, което иска да интерпретира, и никога не вижда фактите.

 

 

"За творчеството" Ошо, превод Николай Тонев

 

Полезни връзки

instrukcii.info