Що за красота е тази, която трябва да се засвидетелства от грозните?

 

   Забелязвали ли сте разликата между органичното и механичното единство? Например правиш двигател за кола - купуваш частите на пазара и ги сглобяваш, и двигателят започва да функционира като едно цяло. Или пък купуваш части за радио от пазара, сглобяваш ги и радиото започва да работи като едно цяло. То някак си придобива своя самосъщност. Никоя част сама по себе си не може да действа като радио - но всичките части заедно представляват работещо радио. И въпреки това единството е механично, наложено отвън. Когато обаче хвърлиш семена в земята, тези семена умират в почвата и се появява растение - това единство е органично. То не е наложено отвън, то е било вътре в самото семе. Семето покълва, събира хиляда и едно неща от земята, от въздуха, от слънцето, от небето - но единството идва отвътре. Центърът е на първо място и после идва периферията. При механичното единство периферията е първа и след това идва центърът.
   Човекът е органично единство. Някога си бил семе, подобно на дървото, и в почвата на майчината утроба си започнал да събираш своята периферия. Първо е бил центърът, той е предхождал периферията - а сега си забравил напълно за центъра. Ти живееш на периферията и смяташ, че тя е целият твой живот. Тази периферия, както и непрестанното живеене в нея, създават нещо като самосъщност, едно псевдо „аз", което ти дава чувството, че ти наистина си някой. Но то трепери непрекъснато, защото няма в себе си органично единство.
   Оттук и страхът от смъртта. Ако познаваш своето истинско „аз", никога няма да се страхуваш от смъртта, защото органичното единство никога не умира. Органичното единство е безсмъртно. Само механичните единства биват сглобявани и умират. Това, което е сглобено, един ден ще се разглоби. Механичното единство има начало и край. Органичното единство няма начало и край - то е един вечен процес.
   Познаваш ли своя център? Ако не го познаваш, непрекъснато ще се страхуваш. Затова себесъзнанието е винаги уплашено, то непрекъснато трепери. И винаги ще имаш нужда другите да те подкрепят - някой да те оценява, някой да ти ръкопляска, някой да ти казва колко си красив или колко си интелигентен. Имаш нужда някой да ти ги казва тези неща, подобно на хипноза, така че да повярваш: да, ти наистина си интелигентен, красив, силен. Но виж какво означава това: ти зависиш от другите.
   Идва при теб един глупак и казва, че си много интелигентен - а всъщност ти можеш да изглеждаш интелигентен само за глупаците. Ако той е по-интелигентен от теб, ти естествено няма да му се видиш интелигентен. Така че идва един глупак и ти дава сертификат за интелигентност, и ти си много щастлив. Можеш да изглеждаш красив само на грозния човек. Ако човекът е по-красив от теб, ти ще изглеждаш грозен - защото всичко това е относително. Грозните хора ти дават сертификат, че си красив, и ти си страхотно щастлив.
   Що за интелигентност е тази, която може да се удостовери от глупави хора? Що за красота е тази, която трябва да се засвидетелства от грозните? Това е нещо напълно фалшиво. То е идиотско! Но ние продължаваме да търсим. Продължаваме да търсим във външния свят някаква подкрепа за нашето его, нещо, което малко да ни подпре, да ни бъде опора. Инак винаги има опасност егото ни да се срути. Така че трябва да го подпираме от една или друга страна и възниква едно непрестанно безпокойство.
   Ето защо сте по-грациозни, когато сте сами - защото не се тревожите. Няма никой там, който да ви вижда. Когато си сам, си по-невинен - когато си в банята, си по-невинен, в по-голяма степен си като дете. Пак стоиш пред огледалото и правиш физиономии и им се наслаждаваш. Но ако разбереш, че твоето малко дете гледа през ключалката, внезапно ставаш напълно различен. Сега егото ти е в опасност. Ето защо хората толкова се страхуват от другите. Когато си сам, не се тревожиш.

 

 

"За творчеството" Ошо, превод Николай Тонев

 

Полезни връзки

instrukcii.info