Щастието е въпрос на сравнение

  

    Един султан, прочут със справедливостта си, имал везир, който винаги се усмихвал,  винаги бил в добро настроение и винаги се чувствал добре. А това, както се знае, буди завист у другите.

   И ето, из двореца плъзнали слухове, че нещо не е наред. Докладвали на султана, че така и така, везирът шпионира за друга държава.

   Всяка вечер се заключва в усамотена стая и какво прави там, не се знае. Явно тук има нещо. И веднъж султанът със свитата си нахлул ненадейно в стаята.

   Отворили вратата, а вътре – празно, само стар халат, дрипав и кърпен, виси на стената, а долу подпрени износени обуща.

   Султанът се учудил, пита везира:

   - Какво правиш тук? Защо са ти тези стари неща?

   А везирът отвърнал:

   - Идвам тук да гледам този халат и обущата. С тях някога дойдох при теб, о, велики султане, и ти ме направи свой везир. Спомням си откъде съм тръгнал и къде съм сега. И се усмихвам, и се радвам, и животът ми се струва прекрасен. В това състояние на духа вземам всичките си решения.

 

   За какво говори тази притча? За това, че всичко е въпрос на сравнение. Ако сега сте зле, все някога сте били още по-зле. А друг в същия този миг се чувства ужасно.

   Винаги има нещо мъничко, пак сме нещастни, и пак нещо мъничко ни липсва да сме напълно щастливи.

   Поемете дъх, издишайте. А сега се опитайте, ако обичате, да върнете това вдишване - издишване, усещането от мига. Не, карай, няма начин. Пак вдишайте - издишайте.

   Представете си, че ви е за последно. Когато животът свършва, всеки миг е скъпоценен. Всяко вдишване е цял живот. Всяко издишване е вечност. Нека се опитаме да живеем тук и сега. Позволете си да бъдете щастливи!

 

 

 

„Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения”, М. Норбеков, изд. „Жануа ‘98”

 

 

 

 

 

 

                                                                                       

 

Полезни връзки

instrukcii.info