Упражнявайте „опитомяването“ на приятните чувства и се отървете от нежеланите

   

   Двама монаси пътували и се озовали пред река, където красавица стояла на брега и чакала. „Мили монаси, ще ме пренесе ли някой от вас на отсрещния бряг?“, попитала тя. „Реката е широка, а течението – много бързо“.

   Монасите се спогледали с несигурност, защото били дали свещен обет да не докосват жена. Изведнъж, без да каже и дума, по-възрастният вдигнал жената и я пренесъл през реката, оставяйки я на другия бряг. Върнал се при другаря си и продължили.

   По-младият монах бил слисан. Не можел да повярва какво се е случило. Останал безмълвен. Изтекъл цял час без никой да изрече каквото и да било. Минали два часа. Три часа. Четири часа и... накрая младият мъж не можал да се въздържи. Обърнал се към спътника си  и промърморил: “ Как се осмели да направиш това? Как посмя да пренесеш тази жена?“

   По-възрастният отговорил: “ О! Ти все още ли я носиш? Аз я оставих преди четири часа“.

                                                                                                                               Дзен – притча

 

   Колко дълго страдаме за неща, които е трябвало отдавна да забравим? Колко минали грешки, разочарования, пропуснати възможности, вина и яд позволяваме да ни терзаят? И колко ще продължаваме да влачим тези отровни преживавания? Цял живот ли ще ги държим в себе си?

   Трябва да се освободим от тях, да станем по-свободни и да ни олекне. Махнете ги! Ако умът е пълен със съжаление, възмущение, страх, гняв, то тогава няма къде да приемем щастието, защото вече сме препълнени. Нужно е да изчистим къщата си отвътре. Да освободим място в себе си за мира и радостта. Не е възможно едновременно да бъдем щастливи и нещастни или да изпитваме яд и спокойствие. Не можете да бъдете и оптимисти, и песимисти за бъдещето си. Нещо трябва да бъде махнато.

   Вътрешната хармония настъпва с разпознаването на моментите, които носят хармония за нас, за други – не. Появява се, когато се научим да забелязваме как се чувстваме, когато мислим в определени посоки. Ядът, вината, страхът, притеснението, недоверието в себе си, неуважението към нас и към другите почти винаги предизвикват проблеми. От значение е да сме наясно кога залитаме към нежеланото.

   Тренирайте наблюдения върху собствените си настроения, изследвайте как умът ви променя нагласите във всеки момент. Щастливи, тъжни, объркани, депресирани ,притеснени, развълнувани, благодарни, отегчени, впечатлени ли сте – разумът се движи между изброените състояния.

   Обърнете внимание на „електричеството“, на това какво ви кара да изпитвате всяка от тези емоции. Упражнявайте „опитомяването“ на приятните чувства и се отървете от нежеланите.

   Ако забележите , че се притеснявате много, защо не се отървете от това чувство? Може и да стане. Познавам човек, който един ден реши да престане да се тревожи. Погледна рационално на нещата и разбра, че това усещане никога не му е носило добро. Реши, че ако усети, че се безпокои, ще намери изход, ще действа или ще остави нещата каквито са. Но притеснението , осъзна той,  е винаги отрицателно, самоунищожително и непродуктивно. Просто се отказа от него.

   Ако сте винаги критични към околните, отървете се от това. Махнете и самокритиката , и съжалението. Изхвърлете целите, които повече не означават нищо за вас. Елеминирайте всичко, което държи съдбата ви и щастието ви в плен.

  „Ако животът ви всеки ден изглежда беден, не го обвинявайте, признайте пред себе си, че не сте достатъчно поетични, за да предизвикате богатствата му“. Райнер Мария Рилке

 

 

„Практика на щстието“, Джон Кехоу, изд. „Феникс“

 

Полезни връзки

instrukcii.info