Не бива да сме толкова заети, че да ги пропускаме...

 

   Всеки има за какво да е доволен. Ако не съумеем да намерим за какво да сме признателни, то причината се крие в нас. Как сме си позволили да станем толкова закоравели и отчаяни? Нашата неспособност да намерим радост и щастие съвсем не подсказват, че те отсъстват. По-скоро това е знак, че не търсим достатъчно внимателно, че перспективата ни е твърде тясна и ограничена.

   Откриването на радостите в живота идва от оценяването на дори незначителни неща. Тук не говорим колко е приятно да изкараш един милион долара, книгата ти да оглави класациите за бестселъри, да си купиш кола или да завършиш голям проект, върху който си работил месеци наред. Изброеното носи удоволетворение, но отвъд по-големите постижения животът всекидневно ни предоставя много други по-малки, за които да бъдем благодарни. Има фундаментално добро в това да си жив, което не зависи от поставянето на цели и изпълнението на желания.

   Стар хит на Шейкър започва така: „ Подарък е да си обикновен, подарък е да си свободен.“ А простотата дава свобода, но не е свързана непременно с това да се справяш без необходимото или да бъдеш ограничен. Истинската простота е вътрешна, а не външна. Тя е разбиране, което позволява на обикновения да бъде необикновен. Простотата означава да се нуждаеш  от по-малко, за да бъдеш доволен. И да позволиш на дребните всекидневни неща да те радват.

   Всеки ден имаме такива моменти. Може да са части от секундата, но са истински примери за щастие. Случват се през цялото време, но често ние ги пренебрегваме, смятаме ги за маловажни или за съвсем случайни. Възможно е да е песен, чута по радиото; текст, който ви е вдъхновил; гледката на възрастни хора, които се държат за ръце; птичка, която подскача в задния двор; шумовете от децата ви, които си играят в съседната стая; добра шега или споделен момент на интимност с приятел – тези преживявания ще ни донесат радост, ако им позволим. Те са безценни подаръци и не бива да сме толкова заети, че да ги пропускаме.

   Случва се вместо да ценим благословиите в живота си, да добием навика да се вглеждаме само в проблемите.  Оплакваме се, че не получаваме каквото заслужавяме. Простите ежедневни удоволствия, които винаги са там някъде, или ги смятаме за даденост, или ги игнорираме. Чувстваме се пренебрегнати, изоставени, объркани и стресирани. Тогава трябва да отстъпим назад и да погледнем от по-широка перспектива.

   Необходимо е да си припомним, че всеки ден нашият живот е изпъстрен с приятни моменти. Разбирайки това, ние вземаме решение да ги забелязваме. Тук – няколко секунди, там – няколко минути – да се спрем и да се полюбуваме на малките радости и красоти. И без да влагаме усилия в упражнението, ще открием че сме освежени и подсилени.

 

 

„Практика на щастието“, Джон Кехоу, изд.“ Феникс“

 

Полезни връзки

instrukcii.info