Истинското щастие не струва усилия

Ние едва сега научаваме, че сме били неволни заговорници за собствения си нещастен живот. Дори да не го изтъкваме, повечето от нас са в състояние да си признаят, че понякога наистина правим сами себе си нещастни. Само че няма нищо хубаво в това да се чувстваме зле. Никога няма оправдание за търпимостта към личното нещастие, защото онова, което човек сам си причинява, може сам да преодолее и в крайна сметка да елеминира, ако има желание да проумее обусляващите го причини. Ето затова трябва да разберем причината, поради която е невъзможно да направим себе си щастливи, ако искаме някога да постигнем истинско щастие.

... Когато искате да направите себе си щастливи, трябва да положите някакво усилие. Усилието предполага прилагането на сила в конкретна посока. Ще видим, че това е хубаво и необходимо, когато следваме предварително изготвени планове за строителство, за делови ангажименти или за готвене например... Но, когато става въпрос за това да бъдем щастливи, всяко едно усилие е погрешно. Да проверим дали това е истина. Ако е, тогава се намираме на ръба на още по-голямо откритие – истинското щастие не струва усилия...

Когато има усилие, винаги има и план -  известен или неизвестен. По дефиниция всички планове се градят върху нещо, а в конкретния случай, планът ни е да изградим щастие. С този предварителен план, с тази представа за щастие, здраво заседнала в съзнанието ви, вие посрещате събитията от живота си, търсейки своята представа, вместо да преживявате онова, което ви предлага животът. Този болезнени предизвикващ стрес процес на сравнение протича неволно и разрушава всичко, до което се докосне. Животът се превръща в поредица от разочарования вместо от поредица от щастливи приключения. Моля ви да се замислите над следното: никога не бихте се чувствали нещастни заради каквото и да било  в живота, ако вече не сте  фиксирали в съзнанието си онова, което търсите.

Надявам се от това да научим, че представите ни за щастие обикновено са самият корен на нещастието. Работата е там, че щастието не е нещо, което  може да бъде направено. То не е резултат от нещо. Щастие спохожда онези, които разбират, че да търсиш щастие е възможно колкото и да търсиш  и  въздуха, който дишаш. То е част от живота и можем  да го открием  в самото живеене. Вълнението от очакването  може да се нарече  щастие толкова, колкото мирисът на прясно изпечен хляб  може да нахрани изгладнялото тяло. Преследването на щастието  се основава на погрешното схващане, че има начин щастието да бъде притежавано, но със същия успех може да се опитате да хванете и вятъра! Щастието е естествена проява  на лишения от стрес живот точно както слънчевата светлина естествено затопля земята, след като се разпръснат тъмните облаци.





„Тайната на свободния човек“, Гай Финли, изд.“ Хермес“

 

Полезни връзки

instrukcii.info