Кой е нормален човек? Какво означава норма?

   Това са общоприети рамки на поведение, създадени за лесно ориентиране в околния свят. Това е сбор от общоизвестни факти и знания, внедрени във всяка средностатистическа глава.

   Значи „нормата” е реализация на човешкия мързел: да не мислиш, да действаш като робот, да постъпваш като всички.

   Когато един човек лъже, това се нарича „лъжа”, когато друг повтаря лъжата му , това се нарича „цитат”. Когато всички повтарят лъжата, това се нарича „общоизвестен факт”.

   Когато лъжата се преподава в училище, а после във ВУЗ-а, това се нарича „висше образование”. Когато лъжата става всеобща, тя се нарича „знание”.

   А какво е геният? От гледна точка на нормалния човек той е ненормален. Той мисли по различен начин, възприема света по различен начин, постъпва по различен начин. Геният е същински шизофреник, но в реализиран вид.

   А какво е шизофреникът? Той е болен човек.

   Знаете ли, че Наполеон е бил епилептик? Достоевски е бил епилептик. Петър Първи е бил епилептик. Болни хора!

   А какво е нормалният здрав  човек от гледна точка на психиатрията? Това е човек, който с нищо не се отличава от мнознинството...

   ... Но една Личност изцяло променя съзнанието  на тълпата, на милионите хора.

   А милионите хора се борят за място под слънцето  и се опитват да изядат Личността.

   Съществуват градски маси, селски маси, трудещи се маси... ако кажа „Достоевски маси” - усещате ли абсурда? Или тълпа от шекспировци? Шекспир не е маса, не е количество. Шекспир е качество!

   Масата е грамадна тълпа от безлични същества, която отхвърля всичко, което самата тя не знае и не умее. Кой ги помни тези нормални хора, кой ги помни тези парчета месо с паспорти?

   Скъпи мои, светът е болница! Пияницата мисли, че пие като всички други. И е прав, защото е заобиколен от същите такива пияници. Подобието се стреми към подобното си и във всичко вижда подобното.

   Интересите на еснафа изцяло се сместват между „орбит” и „памперс”.

   Защо средностатистическият човек използва само 2-3 процента от мозъка си? Защото за едното плюскане и спане повече не са му нужни.

   Еснафът си казва за гениите: „Не може да бъде! Не си го представям, значи няма такова нещо.”

   Човекът е като водата: тече към ниското.

   Съществува понятието за „аза” или „егото”. Около това „его” – не Наситният ни „аз” се въртят всички интереси на петосетивниците (масата от хора, изгубили умението да се осланят на шестото си чувство – бел. на админа). Около своето „его” петосетивникът гради свой морал, свои закони и дори своя религия.

   Ако по рождение си сред вълци, не е възможно да станеш човек. Вие ще станете същият вълк, каквито са заобикалящите ви.

   Ами геният? Той не е ли от същата глутница?

   Да, разбира се. Но при гения си казва думата неговата природна аномалия, неговата дарба, която като вродена болест му диктува индивидуални правила на играта, правила на живота. В това е вътрешният им зов.

   У вас също го има този  вътрешен зов, този вътрешен стремеж. Има го у всекиго. Само че при вас той е по-слаб, отколкото у гения. Засега.

   Този стремеж може да се развие!

„Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения”, М. Норбеков, изд. „Жануа ’98”