Напътствия за човека, който върви по пътя на скръбта

  

    На първо място, позволи си да се чувстваш зле, нуждаещ се, уязвим...

    Не се преструвай на силен, недей да таиш всичко в себе си. Продължиш ли напред, с времето постепенно болката и страхът ще намалеят.

    За да направиш пътя си по-лек, намери начин и си позволи да чувстваш и да изразяваш болката, тъгата, гнева, страха от бъдещето. Да извървиш пътя от край до край е условието да се срещнеш със самия себе си.

    Позволи си да плачеш, ако сълзите стигнат до очите ти. Заслужаваш да плачеш толкова, колкото ти се иска. Може би те е сполетял тежък удар, животът те е изненадал, околните не са успели да те разберат, другият си е тръгнал и те е оставил сам. Няма нищо по-подходящо от това, човек да се върне към изначалната си способност да изплаква мъката, да вие пот болка, да хълца от безсилие. Не крий болката си. Сподели с онези, които са най-близо до теб, какво преживяваш. Те може да не са твоите постоянни спътници, но са хора, с които споделяш този отрязък от пътя. Семейството ти, приятелите ти, някой непознат, някой учител... Плачът е толкова изконно човешка проява, колкото и смехът. Риданието действа като освобождаваща клапа на вътрешното напрежение. Можем да плачем сами, ако така сме избрали, или с други. Когато душата те боли, плачът е най-добрата стратегия.

   Недей  да таиш всичко в себе си от страх, че ще отегчиш или ще притесниш другите. Обърни се към онези, пред които можеш да покажеш какво чувстваш. Може да не ти се вярва, но това, което казват хората, е истина: когато споделяме, мъките намаляват, а радостите се увеличават.

 

   Във всеки един момент, особено в най-трудните, е необходимо да оценяваме положителните неща, които продължаваме да срещаме в живота си, съхранените връзки с хората – било то роднини, приятели, партньори, духовни лица, терапевти, - които безрезервно приемат объркването, болката, съмненията или избухванията ни.

   Когато си в беда, не си забранявай да се посмееш с приятелите си, да се шегуваш, да търсиш начини да се разсееш. Помни, че проблемите идват сами, но добрите моменти зависят от нас.

 

   Уважавай принципите, времето и личното си пространство. Недей да оказваш натиск върху себе си с убеждението, че вече би трябвало да се чувстваш по-добре. Твоето време е само твое. Помни, че най-големият ти враг е липсата на обич към самия теб.

   Недей да тормозиш и околните. Не обръщай внимание на опитите на някои хора да ти казват какво трябва да изпитваш и колко дълго; не всички разбират какво преживяваш...Правят го с добри намерения, за да не те гледат толкова „окаян”, така че не бъди прекалено взискателен към тях... Но не тръгвай срещу себе си, за да им угодиш. По-скоро се отдръпни учтиво и потърси хора, които могат да ти позволят да бъдеш точно толкова „окаян”, колкото се чувстваш.

 

      Всяко разочарование ме кара да съзрея. Всяка трудност неизменно води до израстването ми като човек.

 

 

"Трите въпроса" Кой съм? Накъде отивам? С кого? - Хорхе Букай, изд. ""Хермес"

 

 

Полезни връзки

instrukcii.info