Детето, което продължавам да бъда

 

   Когато съм нормален възрастен човек, разчитам на най-зрялата си страна да се погрижи за Детето , което продължавам да бъда; завися от най-порасналата си част, за да се погрижи за най-незрелите ми черти; завися от себе си, за да се погрижа за себе си.

 

   ... Основната причина за състоянието на хората с психически проблеми е обстоятелството, че са били изоставени от самите себе си.

   Страданието им се дължи на това, че са били пренебрегнати от  своето пораснало Аз; децата, които са били, са оставени на произвола, без да има кой да се погрижи за тях.

 

   В това се състоят както причината, така и обяснението за факта, че всеки четвърти човек в Западния свят търси навсякъде внимание, помощ и грижи, а цената, която заплаща за тях, е нарастващата зависимост.

 

   За да си помогнем ( бел. на админа), трябва да осъзнаем съществуването на възрастния човек в нас и да приемем, че той носи отговорност за момиченцето или момченцето, което все още сме – понякога то е уплашено, друг път е пасивно, но винаги състоянието му е обусловено от раните, нанесени преди много време.

   Едва след това може би ще мога да потърся истината за това кой всъщност съм  и да срещна теб в процеса на търсенето.

   Едва след това може би ще разбера как мога да ти помогна, да ти предложа или да ти дам онова, което имам.

   Едва след това може би ще се науча да получавам онова, което искаш да ми дадеш, без да го очаквам, да го изисквам или да се домогвам до него, а само благодарение на общото ни желание да споделим всичко, което имаме.

 

  

   Няма съмнение, че за всички би било полезно да се обичаме малко по-силно или да се отнасяме малко по-добре към себе си. Да се ценим по-високо, да се уважаваме повече, да се грижим по-добре за самите нас.

 

   Много хора се превръщат в нищожества, защото са били принудени насила да избират между себе си и останалите, а заедно с това са били манипулирани да вярват, че ако изберат себе си, решението им би било в разрез с онова, което е прието за „правилно” в морално отношение, освен в „условия на война”.

 

   Докато (човек – бел. на админа) не осъзнае, че той е центърът на своето съществуване, ще продължава да блуждае около външни неща и животът му ще е лишен от фокус. 

  

 

 

   Самозависимостта означава да разбера, че не съм нито самодостатъчен, нито всемогъщ, че съзнавам своята уязвимост и че не винаги постигам онова, което искам; но винаги отговарям за себе си.

 

   Неминуемото последствие от това да зная кой съм и да не завися от никого е, че поемам отговорността и грижата за себе си и завинаги съм господар на своя живот.

 

   Знам, че за някои неща не съм си достатъчен, защото виждам какво ми липсва и от какво се нуждая, но човекът, който е отговорен за тези липси и потребности, винаги съм аз.

 

 

 

 

„Трите въпроса. Кой съм?  Накъде отивам? С кого?”

Хорхе Букай, изд."Хермес"

 

 

Полезни връзки

instrukcii.info