Идеализация на земните и духовните ценности или кои привързаности "предизвикват" Живота(продължение на "Всички неприятности...)

 

"Тръбата", по която се натрупват нашите "грехове" - това е идеализирането на земните и духовните ценности, към които може да бъдат отнесени прекомерните привързаности на човек към следните аспекти на живота: 

 

·        Пари и материални ценности. Почти на всички хора не достигат парите и материалните блага (освен на мили­ардерите, но те не са чак толкова много). И все пак идеализация възниква едва тогава, когато вие постоянно преживявате по отношение на доходите си и смятате, че с такива средства просто не може да се живее. Красота и външна привлекателност. Подобна идеализация имаме тогава, когато непрекъснато се безпокоите как изглеждате, достатъчно ли сте красиви, добре обле­чени, коафирани и т.н.

 

·        Работа. Много хора са "работохолици" и дори не могат да си представят живота без любимата работа. Затова те периодично получават первания по носа във вид на неуспехи в делата си, или пък съвсем остават без рабо­та.

 

 

·        Тялото и физическото здраве. Това означава, че вие из­вънредно много се безпокоите в случаите, когато въз­никват някакви неразположения, и презирате хората със слабо физическо здраве.

 

·        Семейство, деца. Този вид идеализация се поражда, ко­гато сте уверени, че обезателно трябва да имате се­мейство или дете, а с това възникват усложнения. Или пък когато имате ясен модел за това, как трябва да се държат съпрузите, как трябва да се уреждат взаимоот­ношенията между тях, как да си разпределят задълже­нията в семейството, как да възпитават децата и т.н. Ре­алният живот често не съответства на вашите очаква­ния, поради което вие потъвате в продължителни пре­живявания.

 

 

·        Секс във всичките му разновидности. Вие можете в мис­лите си да преспите с всички девойки (за жените - с всички мъже) и да нямате реални интимни контакти за­ради плахост, мнителност и т.н. Или пък постоянно се тревожите за това, дали сте достатъчно добър любовник (любовница). Или да придавате на интимните контакти извънредно значение, оценявайки ги като голяма жертва или пък удар по вашето самолюбие. Увлечения, хобита. Този аспект от живота ни се прев­ръща в идеализация само тогава, когато човек прекале­но високо оценява своите успехи в някакъв вид увлече­ния (включително спорт и политика) и се дразни тогава, когато някой изказва съмнения в тях. Предмет за преживявания може да стане всъщност каквото и да било. Например - умението да ловите риба, да готвите, да подстригвате, да се пързаляте на ролкови кънки и.т.н. Току що изложихме някои от най-разпространените видове материални (и не дотам) ценности, които хората са склонни да преувеличават. Възможни са и други претенции към материал­ния свят, но те се срещат малко по-рядко.

 

·        Власт. Мнозина обичат властта, но не всички имат въз­можност да я упражняват.  Мъжете искат да получат власт в обществото или на работата, жените я използват в семейния живот. Самата власт не е вредна, наказва се жаждата за власт и наслаждението от използването й, в случай че по този начин се унижават други хора, а също опитите за тотален контрол над заобикалящия ни свят.

 

 

·        Вяра, доверие. Мнозина отдават живота си, опитвайки се да реализират измислени от някого модели - демок­рация,   монархия,   комунизъм,   светло   бъдеще,   добро правителство и т.н. Много живи хора вярват в подобни идеали и се дразнят, когато реалният живот се развива по съвсем други закони. Тук се отнася също и прекале­ното доверие в хората - те ще се окажат длъжни да раз­рушават идеала ви. "Доверявай се, но проверявай", за да не се обиждаш после, особено във финансовите дела - тъй ни учи народният опит.

 

·        Морални норми, нравственост. Подобна идеализация е характерна предимно за възрастните хора, получили възпитанието си в съответствие с нормите на своето време. Аморалното или безнравственото (от тяхна глед­на точка) поведение на младежта, изменението на жиз­нената ценностна система и други някои промени в ре­алния живот предизвикват у тях огромно раздразнение.

 

 

·        Отношенията между хората. Идеализацията възниква тогава, когато вие имате някакви точни представи за то­ва как трябва да се държат околните - да са честни, да изпълняват обещанията си, да не грубиянстват и т.н. Попадайки в обстановка, в която другите се държат ина­че, вие се дразните или ставате агресивни, опитвайки се да наложите своя модел за честни или деликатни взаи­моотношения.

 

·         Развитие, образование, интелект. Идеализацията на тези качества е характерна за научните работници, хо­рата на изкуството, интелигенцията. Тя поражда презрително отношение към по-слабо образованите и неразви­ти хора.

 

 

·        Разумност. Тази идеализация се появява тогава, когато ви дразнят неразумността и глупостта в поведението на другите. Вие смятате, че всички хора са разумни същес­тва и с тях винаги може да се договориш, винаги нещо можеш да им обясниш. Те обаче се ръководят от някаква странна и непонятна вам логика, извършват безумни постъпки. И колкото повече вие преживявате по този по­вод, толкова повече те упорстват в своите заблуди.

 

·        Собственото несъвършенство. Идеализация възник­ва, когато човек постоянно осъжда себе си заради при­видната липса на някакви уж много важни качества (ре­шителност, образование, произход, връзки и т.н.) Друго­то проявление на този идеал е постоянният страх за то­ва дали взимаме правилното решение, в резултат на ко­ето уреждането на какъвто и да било проблем (какво да се купи, къде да се отиде през отпуската и т.н.) се прота­ка до безкрайност.

 

 

·        Цел. Идеализацията на целта възниква тогава, когато вие сте решително настроени да постигнете нещо опре­делено и всякакъв вид препятствия или забавяния пре­дизвикват у вас огромно раздразнение. Можете да нервничите и да обвинявате или себе си, или другите, това няма значение. Важното е, дето не можете да преглът­нете факта, че целта не се реализира.

 

·        Горделивост. Подобно отношение към живота има то­гава, когато човек смята, че целият свят се върти около него. И каквото и да става наоколо, то е или за него, или против него. В съответствие с това той се съобразява само със своите мнения, потребности и интереси, и пре­зира всички останали.

 

 

·        Контрол над заобикалящия ни свят. Характерно е за хората, заемащи каквито и да било ръководни длъжнос­ти. Поради естеството на работата си те планират хода на развитие на събитията и се дразнят, когато плановете им се рушат, като в крайна сметка не се доверяват на никого, а се стараят сами да контролират всичко. В се­мейния живот тази идеализация се изразява в автори­тарно поведение на единия от съпрузите, при което той непрестанно натрапва волята си на другите. Или като постоянни опасения за живота на близките, или пък под формата на страхове пред неизвестното бъдеще.

Освен гореизброените, са възможни и идеализации на други човешки ценности, включително прекомерната религиозност и вярата в Бога. При което на "възпитание" естествено подлежи не самата голяма вяра, а възникващото у някои вярващи осъждане на останалите нерелигиозни хора и презрението към тях. Или даже и претенциите към Бог, който не ви обръща достатъчно внимание.

(Всички тези идеализации предизвикват "реакцията" на Живота и това води до мерки от негова страна, за да ви избави от тези привързаности. (виж " Кармата

и осъждането на реалността" - бел. на админа).

 

 

 

„Какво да сторим, когато нещата не вървят така,  както ни се иска”, Александър Свияш, www.spiralata.net

 

Полезни връзки

instrukcii.info