Когато душите се отправят за поредното си превъплъщение на Земята, им се дават напътствия от типа " Не забравяйте, че отивате на екскурзия, все едно в музей. Дръжте се подобаващо!"

Защото нашият живот е действително една екскурзия. Но не екскурзия в обичайния исторически музей, където всички експонати лежат зад стъклени витрини и можете да ги гледате, но не и да ги пипате. О не - това е съвременен музей - подобен на западните технически музеи. Там посетителите могат да пипнат и да си поиграят практически с всеки експонат. Прибори­те демонстрират различни физически ефекти - ехо, интерференция, дифракция, магнетизъм, лазерно излъчване и т.н. Посе­тителят може да върти всички ръчки и лостове, да натиска коп­чета и да включва в действие експонатите.

По този начин, като си купи билет за подобен музей, човек придобива правото да си играе с който и да е експонат за неог­раничено време - в пределите на работния ден естествено. То­ва, на което няма право, е да отнесе със себе си експонатите, те не са негови. Дошъл, играл си, отишъл си.

Точно така стоят нещата и с човешката душа. Когато тя се отправя към Земята, казват й: "Даваме ти възможност да станеш човек. Иди, виж, пробвай всичко там. Ако можеш, поправи си греховете. Но не забравяй, че си пратен само временно! И това не е твое, светът не ти е притежание. Ползвай се от всичко. Но не нарушавай правилата за посетители в музея и бъди благодарен на оногова, който те е пуснал." Такива са правилата и все­ки човек е длъжен да ги спазва.

За съжаление душата ни, идвайки в света, обикновено заб­равя за тези напътствия. Като попадне в реалния свят, тя за­почва да го счита за единствен. Именно на това ни учат ате­измът и цялата ни възпитателна система. Междувременно всяка религия ни напомня, че светът принадлежи не на нас, а на Бог. Обаче кой ли слуша.

Хората, неизвестно защо, не вярват в това. И започват на­пълно да се потапят в този свят, да "прилепват" към него. Любов за тях означава с цялата си страст да се бухнат в романтичното си увлечение, смятайки, че то е тяхна собственост и без него те не могат да живеят. Или пък безгранично се привързват към парите. Или към властта. А стига само да се появи някаква свръхпривързаност, човек забравя кой е създал и кой управлява този свят. При това от него даже не се изисква особена любов към Бога. Нужно е само да не забравя, че всичко на тази Земя принадлежи на Него, и че трябва да се спазва необходимото поведение. Взел си, поиграй си и върни обратно!

Ето тъй стоят нещата със свръхпривързаността - към мате­риалния свят, към духовните качества, способностите, творчес­твото и всичко останало. Но в реалния живот нещата често не стават точно по правилата. Например, ако човек се е родил с талант и рисува добре, то той се преизпълва с гордост: аз съм изключителен, аз съм творец, по-велик съм от всички. Той за­почва да придава излишно голямо значение на способностите си, поради което изпитва маса негативни преживявания. Това е типично погрешно убеждение и този индивид вместо да се осво­боди от старите си грехове, започва да натрупва нови. В резул­тат на това се отваря съответстващият клапан и неговият "аку­мулатор за преживявания" започва да се пълни. Човекът е до­шъл на Земята да си намали обема на течности в "акумулатора", а вместо това започва да го увеличава.

Понятно е, че ако с радост се възползва от своя талант и не изпада в негативни преживявания при каквото и да било разви­тие на събитията, то никакви особени проблеми няма да възник­нат - няма нужда да "бъде възпитаван." Но за беда това се случва твърде рядко. Практически всички хора по един или друг начин нарушават правилата за живеене в нашия свят и на Жи­вота му са налага да ги коригира.

Нас ни контролира "наблюдател"

Самият Творец вероятно е твърде зает, за да следи неотс­тъпно мислите, емоциите и постъпките ни. Затова мъдрата при­рода е изобретила един механизъм, който направо в душата на човека следи за неговите мисли и постъпки и в съответствие с тях регулира нивото на течността в "акумулатора за преживява­ния". Как функционира този механизъм и кой ни води сметка за греховете, ще разгледаме малко по-късно, а засега ще го наре­чем "наблюдател".

Именно той следи човешките мисли и постъпки, отчита обема на течности в "акумулатора за преживявания" и взема решения какво да се прави.

"Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска", Александър Свияш, www.spiralata.net