Всички неприятности, които ви се случват, са напомняне за неправилното ви отношение към живота (продължение на "Животът е екскурзия")

  

Докато "акумулаторът за преживявания" е запълнен не по­вече от половината, "наблюдателят" няма особени претенции. Човек може да си живее комфортно, животът му го радва и всичките му желания се сбъдват с лекота. Това е "нивото на успех", при което Животът с удоволствие помага на човека да живее и бързо му изпълнява поръчките.

Но в момента, в който започне идеализирането на нещо, се отваря съответният клапан и съдът започва да се пълни. Когато се запълни докъм две трети, "наблюдателят" започва да при­лага "възпитателните мерки". Първо изпраща предупреждения от рода на: "Гражданино, забравихте, че сте само един посети­тел тука. Ако сте си купили билет за този свят, то недейте да си мислите, че всичко туй е ваше! Върнете обратно, което сте взе­ли!". Тоест - на човека вече му се пращат достатъчно силни сигнали и ако той не схване, ситуацията рязко се влошава.

По принцип "възпитателните" сигнали за дреболии са били изпращани и по-рано, но сега те се увеличават и стават посто­янни. В зависимост от това по отношение на какво е възникнала идеализацията, на човек започват периодично да му се явяват големи неприятности в работата, възникват проблеми във взаи­моотношенията с най-близките му, скандали в семейството, крадат му парите и вещите или пък попада в злополука, все още с лек изход.

Ако човек не възприеме това като персонален сигнал, а всичко на всичко като една случайност, и продължава да се държи както преди, изпраща му се по-строго предупреждение. В света няма никакви случайности - в това отношение той е строго предопределен. Всички неприятности, които ви се случват, са организирани от вашия собствен "наблюдател" и се явяват като напомняне за неправилното ви отношение към живота.

По принцип вие можете да отхвърлите тези разсъждения и да отнесете появилите се проблеми към случайностите. Но то­гава се приравнявате с диваците, които не желаят да усвоят вече известните на човека знания, а се отнасят към мълнията и самолета като към чудеса от един и същи вид.

Ако с вас се случва неприятност, то можете да бъдете уве­рени, че вашият собствен "наблюдател" се е договорил, да ре­чем, с "наблюдателя" на мошеника да свие именно вашите пари. Или пък се е споразумял с "наблюдателите" на бандитите да откраднат именно вашата кола. Нещо повече - на вас ви се праща напомняне, че сте извършили нещо не както трябва в този живот, нарушавайки някои негови закони и правила.

Но обикновено човек не разбира тези сигнали и продължава да си живее по старому. Откраднат му колата - купува си друга. Купува друга - разбива я в катастрофа. Става ясно, че вече е време наистина да се замисли над живота, но колко по-удобно е да се припише всичко на случайността, или пък на действията на друг човек. Като си помислиш само - злополука! Че малко ли ги има, и виновен най-често е другият! За всеки случай посеща­вате и екстрасенс, който поглежда и ви казва, че това действи­телно е магия или въздействие от неприятел.

Възможно е това действително да е била магия или нега­тивно въздействие от страна на друг човек. Но не обвинявайте останалите за това! Магията и тя ви е била спретната от "наб­людателят". Ако спазвате правилата за поведение, никаква ма­гия няма да ви хване!

Но доколкото екстрасенсът е открил магия, то ще може и да ви я снеме срещу определено заплащане. Изразявайки се с на­шата терминология, той ще отлее част от течността във вашия "акумулатор за преживявания."

Когато "акумулаторът за преживявания" на човека се запъл­ни повече от 80%, то наблюдателят започва да изпраща много силни сигнали. Както казахме, започват да се случват произшествия, разрушава се семейството, възникват големи неприятнос­ти в работата. Най-напред се проваля онова, към което човек е бил прекалено много привързан. При бизнесмена може да настъпи пълен крах в делата, появяват се дългове и всички уси­лия да се оправи ситуацията се оказват безуспешни. На дома­кинята може да бъде разрушен личният живот, да се появят огромни проблеми с децата или с другите родственици и пр. Ако човек не разбере посланието и на тези сигнали, идват тежките болести. Макар че сигналите във вид на болести и така си текат по всяко време и поради погрешния начин на мислене напълно здрави хора е практически невъзможно да се открият. Ето защо към болестите се прибавят и нещастните случаи.

Доколкото съвременната медицина се бори доста ефективно с недъзите на физическото тяло, то "наблюдателят" понякога може да се затрудни да лепне необходимата болест - напри­мер на някой спортсмен. Затова пък има много други възмож­ности да прати предупреждение. Ако с болестта не се получи нищо, тогава може да настъпи провал в съдбата, и то по много направления.

Например същият този спортсмен, бидейки на върха на ус­пеха, често започва да придава прекалено голямо значение на славата и известността си. Той като че ли започва да гледа на другите отгоре, с презрение - това явление е получило названи­ето "звездна болест". Както навярно вече сте се досетили, то е очевидно нарушение на правилата за поведение на турист по време на екскурзия. В крайна сметка се отваря съответният клапан, "акумулаторът за преживявания" започва да се запълва и спортсменската съдба потегля надолу. Успехът напуска чове­ка, никой не го взема на работа, хората започват да го избягват. Той смята, че животът му е загубен. А всъщност протича процес за пречистване на душата по пътя на унижаването на собстве­ната му гордост и презрението към останалите хора. Поставят го в същата онази ситуация, която той самият по-рано е прези­рал.

Ако осъзнае това и помоли да му бъдат опростени грехове­те, ситуацията бързо се променя.

Но човек обикновено не го разбира това. Той не осъзнава, че именно Животът му е позволил да участва в земната игра, наречена "спорт" и да застане там на почетната стълбица. И пак Животът малко по-късно го завлича на дъното, за да му даде да разбере, че в този свят той е също такъв пътешественик, както и всички останали, които до този момент е презирал.

Когато душата идва на Земята, на нея й е разрешено да играе на всякакви човешки игри - на бизнес, любов, война, власт, духовност, изкуство и т.н. Но тя не трябва да забравя, че е дошла на Земята като в музей или по-скоро - като в голям природен резерват (или национален парк).

 

Животът ни е пътешествие в национален парк

 

Всички знаем, че като си купиш курортна карта за национа­лен парк, там може да си опънеш палатка, да поживееш, даже дивеч да простреляш, разбира се, със съответното разрешение. Обаче трябва винаги да помниш, че постоянно те контроли­рат. И че в момента, в който нарушиш правилата за пребивава­не в парка, ще дойде местният пазач и ще те глоби. Ако пък на­рушението е грубо, ще те изгони или даже ще те тикне в затво­ра.

Примерът с националния парк е добър дотолкова, доколкото ни дава възможност да покажем чрез него, как човек трябва да се отнася към заобикалящия го свят. Може нещо и да не му се нрави, но това не би следвало да предизвиква агресия или обида. Например в същия парк на човек може да не му хареса, че на жирафа шията е прекалено дълга, или пък че лъвът реве твърде силно. Или пък - пред очите му същият този лъв може да отмъкне и разкъса антилопа, а после даже да не я изяде.

На вас това никак няма да ви се понрави, но прекрасно ще разбирате, че не е във ваша власт да променяте каквото и да било. Затова ще ви се наложи да приемете света в резер­вата такъв, какъвто е. Нали няма, тъй или иначе, да вземем да се дразним или обиждаме на жирафовата шия? Или пък на кръвожадността на лъва? А виж - в реалния живот хората, Бог знае защо, се дразнят и обиждат на политическия строй, на депутати­те, на бизнесмените, на родствениците, познатите и т.н. Бездру­го нищо не може да се направи, защо тогава да си добавяме грехове заради неправилното възприятие на това, което не е създадено и не зависи от нас.

Затова правилната позиция в живота това е позицията на екскурзианта, който знае, че е дошъл на този свят само за опре­делено време. Не ние сме създавали Света и поради тази причина трябва да го приемаме такъв, какъвто е.

Той въобще не ни принадлежи и нас постоянно ни наблюда­ват да не нарушаваме правилата за поведение в този резерват.

Но, идвайки в живота, човек не знае, или по-скоро забравя, че има "наблюдател", който постоянно го следи. Когато нарушава правилата за поведение, той си получава съответните напомняния.

 

Въздействия при препълнен "акумулатор за преживявания"

 

Засега да продължим с духовните "възпитателни" процеси. Когато "акумулаторът за преживявания" се напълни почти до върха (90-95%), човекът се разболява от смъртоносни болести. Също така може да му се случат много сериозни неприятности като попадане в затвора например. Ако той отново не разбере, че нарушава правилата за поведение на турист в резерват, и започне да се надява само на лекари, лечители или на собстве­ната си служба за безопасност, то ще му бъдат приложени и крайни (от наша гледна точка) мерки.

На този етап "акумулаторът за преживявания" се е препъл­нил, а търпението на "наблюдателя" е на изчерпване". Ако човек успее да осъзнае неправилния си мироглед и рязко измени хода на мислите и поведението си, съответният клапан ще се запуши и нивото в "акумулатора за преживявания" малко ще се намали. Така и болестта ще изчезне - известни са много случаи на са-мопроизволно излекуване от рак и от СПИН.

Ако психологията и поведението на човека не се изменят, тогава му се отнема животът - той умира по-рано от определе­ния му срок.

Но ще умре с препълнен "акумулатор за преживявания". Пълният съд е тежък, затова душата на човека засяда в нис­ките етажи на Финия свят - практически това е, което нарича­ме Ад. Там тя получава пълен комплект "удоволствия".

 

 

 "Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска", Александър Свияш, www.spiralata.net

 

 

 

Полезни връзки

instrukcii.info