Да си представим, че всички негативни емоции, които из­питваме в случаите, когато животът не съвпада с нашите очак­вания, се събират във вид на течност в някакъв въобража­ем съд, който ще наречем условно "акумулатор за преживя­вания". 

Чрез отделна тръба тази течност се влива в нашия "акуму­латор" отгоре и се събира там, определяйки количеството на натрупаното недоволство от живота, проявявано под форма­та на негативни преживявания. 

Едновременно с това същата тази течност чрез специални клапани полекичка се оттича отдолу - пропорционално на наши­те заслуги към Живота. 

Когато акумулаторът се запълни до някакво ниво с опреде­лено количество "грехове", то веднага сработва механизмът за принудително "духовно възпитание" и на човек по един или друг начин му се доказва, че той напразно е придавал извънмерно значение на своите идеали. Съществуват цели пет начина, с помощта на които животът ни доказва погрешността на нашите излишни очаквания.  

Светът ни е чистилище 

Както вече споменахме, по принцип човешката душа може през цялото време да се намира във Финия свят, да не се за­селва в материално тяло. И - естествено, на всеки му се иска да се пресели на по-горен етаж. А душата винаги заема етажа, съ­ответстващ на запълнеността на нейния "акумулатор за прежи­вявания" в момента на смъртта.

Да намалите нивото на запълване в акумулатора, намирайки се във Финия свят, навярно ще можете, но за това ще е необхо­дим голям промеждутък от време. Възможността там да извър­шите някакви постъпки, в резултат на които обемът на течността в "акумулатора за преживявания" да се намали, е много малка. Значително по-бърз прогрес постигаме, докато се намираме в човешкото тяло.

Нашата планета се явява именно онова място, където може достатъчно бързо да намалим обемът на течността в нашия "акумулатор за преживявания". Другояче казано, нашата пла­нета е своего рода "чистилище", където може доста бързо да се освободим от предишните си грехове. Именно затова обитате­лите на долните етажи на Финия свят особено често се стре­мят да попаднат в нашия свят, за да се избавят от последствия­та на предишните си грешки. Но възможността им за избор е силно ограничена, затова те, в съответствие с предишните си грешки, попадат в държави и семейства, обременени от бед­ност, болести, войни, насилие и т.н. Подобна житейска среда обикновено не предразполага към благост и всеопрощение, за­това на душата й е доста сложно да реализира своето намере­ние и в същото време да се изтръгне от кръга на закоравелите "грешници". Но пък, ако човек дори в такива условия успее да не се озлоби на света, то обемът на течността в неговия "акумула­тор за преживявания" рязко се намалява.

За чистите души, обитаващи горните етажи на Финия свят, нашата Земя се явява именно онова място, където могат да дойдат и да изпитат реалните усещания, истинския живот, да помогнат на хората да осъзнаят своите заблуди. Макар и по принцип да не са длъжни да го правят. Те си избират тяло за новата инкарнация и се отправят към Земята с най-добри наме­рения. При това много от тях навярно поемат отговорността да донесат добро и благост за хората, да ги посвещават и изце-ляват, помагайки им правилно да се отнасят към Живота.       

А пък някои обитатели на горните етажи могат просто да помолят за екскурзия в нашия свят, за да могат да изпитат онези усещания, които е възможно да получат само в нашата реалност и само в човешко тяло - любов, секс, наслаждение от храната, човешки взаимоотношения, материално изобилие, съ­зидание, творчество и т.н. Тъкмо те, по правило, се раждат в добре обезпечени семейства, стават богаташи веднага след раждането си и живеят, наслаждавайки се на живота и не позна­вайки никакви материални проблеми - ако, разбира се, не нару­шават правилата за екскурзианти.

Но - за съжаление, попадайки в нашето чистилище, далеч не всички помнят за своите обещания и светли намерения. Земни­те страсти ги обхващат и те забравят, че в този свят се нами­рат всичко на всичко за кратка екскурзия. Кратичка, затуй, защото нашите 70 - 90 години са само един миг в сравнение с милионите години съществуване на безсмъртната душа.

“Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска”, Александър Свияш, www.spiralata.net