Кармата и осъждането на реалноостта

  

 Понятието карма

  

Терминът карма е много древен. В превод от санскритски означава "действие". В далечното минало хората и сами са осъзнавали, че именно собствените им постъпки и действия определят миналото, настоящето и бъдещето.

По проблемите на кармата са написани много книги, започ­вайки с теософите и мистиците на миналото и завършвайки с многочислените издания на съвременните автори, при което подходите към темата може коренно да се различават един от друг... Като карма се разглежда предимно онзи то­вар от проблеми или болести, с който душата на човека ид­ва в нашия свят. У читателя може да се създаде впечатление за пълна предопределеност и безнадеждност в този живот. За щастие работата тук съвсем не е такава.

Нашият опит показва, че повечето от проблемите в битието на хората възникват поради онези грешки, които те сами из­вършват в съзнателната си възраст. Нарушавайки някои прости изисквания, които са длъжни да съблюдават в живота, те сами предизвикват най-различни случайности, неприятности, проблеми, болести, а даже и преждевременна смърт. Но това не е последствие от някакви събития, произлезли в минали животи, съвсем не! Проблемите и заболяванията човек сам си ги създа­ва тогава, когато се отнася неправилно към нашия свят; когато придава излишно голямо значение на някои страни от живота и счита за недопустими други варианти.

Животът е многопластов, но човек не винаги може да го приеме в цялото му разнообразие. Той има някакви свои идеали и очаквания от реалността и счита за немислимо разрушаването им.

В нашата методика такива свръх значими идеи се наричат "идеализации".

 

 Понятието идеализация

  

Да идеализирате означава да придавате извънредно голя­мо значение на някакъв важен за вас аспект от живота. Извънредността се проявява в това, че вие имате продължителни негативни преживявания, когато реалният живот не съвпада с вашите очаквания.

Например - идеализация ще има тогава, когато в главата ви се оформя някакъв "идеален" модел за това как трябва да се държат съпругът (съпругата) или детето ви, началникът, предс­тавителят на властта и т.н. Вие знаете как. А пък той - видите ли, се държи малко (или съвсем) по друг начин. Тоест - няма съответствие с онзи идеал, който съществува във вашето въображение. Поведението или постъпките на индивида не съвпадат с вашите очаквания, поради което вие ставате агре­сивни и се опитвате да го заставите да се държи така, както смятате за необходимо. Или изпадате в отчаяние от това, че той постъпва неправилно. И в двата случая не приемате този чо­век, (а чрез него и целия свят) такъв, какъвто е в действител­ност, дотолкова, доколкото не откривате съответствие с вашия собствен въображаем идеал.

 

Проявени и скрити идеализации

 

 

Проявена идеализация имаме тогава, когато нещо в този живот предизвиква вашето продължително раздразнение(или пък друго негативно чувство). Това може да бъде на прак­тика всичко - работата, домът, телевизионното предаване, пра­вителството, началството или сътрудникът, къщата, съпругата (съпругът), детето, любимият, колата и т.н. и т.н. Тоест - вие знаете какви трябва да бъдат те. Пък те не са такива, и вие не­доволствате.

Втората форма на идеализация - това е скритата идеа­лизация. Тя се проявява, когато у нас няма изявено недоволст­во по отношение на някаква ценност. Понякога вие даже не подозирате, колко значима е за вас някаква идея по отношение на вас самия или на другите. Но стига тя да бъде разрушена по някакъв начин, у вас непременно ще възникнат изблици на недоволство и агресия или пък ще усетите съществувание­то си като напълно безсмислено. Например можете да си дадете сметка, че дори не сте си представяли живота без люби­мите семейство или работа.

За да се прояви скритата идеализация, може да се опитате да си представите живота, последователно отнемайки от него различните му стойности...Ако липсата на тази или онази ценност не предизвика никаква реакция, то вие не сте я идеализирали, не сте прилепнали към нея. Но ако не можете дори да си предста­вите живота без работа, семейство, деца, секс, пари, власт и т.н., то вие навярно им придавате излишно голямо значение. Даже може и да не подозирате за наличието на скрита идеали­зация до момента, в който не попаднете в ситуация, където зна­чимата за вас идея ще бъде по някакъв начин разрушена - нап­ример привикнали сте към чистотата, а изведнъж задълго се оказвате в разхвърляна и мърлява обстановка, което предиз­виква вашето продължително раздразнение.

Терминът "излишно" в случая означава, че вие цените твър­де много своя модел за устройство на света - например това, че всички трябва да бъдат честни, децата трябва да се грижат за родителите си, хората не бива да се оскърбяват едни други и т.н., и смятате, че Животът не може да бъде устроен другояче. Вие знаете как трябва да бъде уреден светът и не можете да си го представите различен.

От религиозна гледна точка всяка негативна емоция е ре­зултат на осъждане на реалността, т.е. грях. Следователно, придавайки извънредно голямо значение на някакви свои очак­вания или ценности, ние създаваме почва за натрупване на гре­хове.

И тогава, рано или късно, тази ценност трябва да ви бъде разрушена или пък отнета, за да не забравяте, че всичко ни се дава и взема от Бог. Той ще ви я отнеме, защото сте били недо­волни от нещо в този свят. А нали Бог го е създал. Значи вие тъкмо от Него сте недоволни, тоест изпадате в грях и той ви показва грешките. Не ви наказва като роби, слуги или непос­лушни деца. А именно подсказва, възпитава, обръща се към вас като към разумни същества. И стига само да разберете неговите сигнали, това въздействие върху вас мигом ще се прекрати.

И така, ако човек идеализира нещо, то той попада под въз­действието на своего рода "духовно възпитание". Това възпи­тание се задейства по пътя на принудителното разрушаване на идеализираната от него земна ценност. Като че самият Живот му показва "Виж - идеалът ти се разруши, а пък нищо страшно не стана! Самият ти си същият, а и животът около тебе си тече по прежному. Та струва ли си да изхабиш толкова нерви за някаква илюзия?"

Ето например, ако сте прекалено страстно влюбени и идеа­лизирате партньора си, много вероятно ще е той да ви изостави (или да се влюби в друга). И какво, ще спре ли след това живо­тът? Да - само за вас, и то единствено докато не се избавите от преживяванията си. Та нали почти всички хора вече са минали през това, и то неведнъж.

Ако ли пък идеализирате някакви аспекти на семейния жи­вот, то навярно съпругът ви (съпругата), децата, родителите няма да споделят именно тези ваши възгледи. И така - във вся­ка една ситуация.

 

 

 

 

"Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска", Александър Свияш, www.spiralata.net

 

 

 

Полезни връзки

instrukcii.info