Не жадувай за другия свят. Живей в този свят

 

    Възлюбени Учителю,
   Понякога, като говорите, виждам се сякаш живея живот като този на Зорба
Гъркът (т. е. яж, пий и се весели) - похотлив и страстен. Друг път чувствам да
казвате, че начинът е да седнеш тихо, в са-монаблюдение и неподвижност като
монах. Усещам, че сте успели да обедините противоположностите, но как можем да
бъде едновременно зорби - да се увличаме от страсти и желания, и буди -
безстрастни, хладни и спокойни?
   Това е върховният синтез - когато Зорба стане Буда. Аз се опитвам да създам тук
не Зорба Гъркът, но Зорба Буда.
   Зорба е прекрасен, но нещо липсва. Земята е негова, но липсва небето. Той е
земен, вкоренен, като гигантски кедър, но няма крила. Той не може да лети в небето.
Има корени, но няма крила.
   Да ядеш, да пиеш и да се веселиш е само по себе си прекрасно, няма нищо лошо в
това. Но не е достатъчно. Скоро ще се умориш от това. Не можеш просто все да ядеш,
да пиеш и да се веселиш. Скоро тази весела въртележка се превръща 8 тъжна, защото се
повтаря. Само един силно ограничен ум може да продължава да изпитва щастие от
такъв живот.
   Ако имаш малко интелект, рано или късно ще възникне въпросът: какъв е
смисълът от всичко това? Защо? Невъзможно е да отбягваш дълго време този въпрос. А
ако си много интелигентен, той винаги ще присъства, постоянно ще присъства, ще
блъска в сърцето ти за отговор: дай ми отговора! - Защо?
   Едно нещо трябва да се помни: не тези, които са бедни, гладуващи, се чувстват
сразени от живота - не. Те не могат да се чувстват така. Те още не са живели - как биха
могли да бъдат сразени от живота? Те имат надежда. Бедният винаги се надява, че нещо
ще се случи - ако не днес, тогава утре или вдругиден; ако не в този живот, тогава в
следващия.
   Как мислиш? Що за хора са тези, които са описали рая като плейбойски клуб?
Кои са тези хора? Гладуващи, бедни, които са изтървали живота - те са проектирали
желанията си на небето. На Небето има реки от вино... кои са тези хора, които са си
представяли реки от вино? Тук то сигурно им е липсвало. А има и дървета, които
изпълняват желания. Седиш си под дървото, пожелаваш си и 6 същия момент, в който
си пожелаеш нещо, то се осъществява.
   Само чрез опита човек разбира пълната безсмисленост на всичко това. Само
зорбите идват до разбирането на тази пълна безсмисленост. Самият Буда е бил Зорба.
Всички красавици в тази страна са били негови. Баща му се разпоредил той да бъде
заобиколен от красиви момичета. Той е притежавал най-прекрасните дворци - различни
дворци за различните сезони. Той е имал целия възможен лукс или който е бил
възможен по негово време. Той е живял живот като на Зорба Гъркът - ето защо,
навършвайки едва 29-годишна възраст, е изпаднал в пълно безразличие. Той е бил
много интелигентен човек. Ако е бил посредствен, е щял да продължи да си живее така.
Бързо обаче е видял истината: все едно и също се повтаря. Всеки ден ядеш, всеки ден
правиш любов с жена... а той всеки ден е имал нови жени, с които да прави любов. Но
докога?
   Скоро му омръзнало.
   Житейската опитност е много горчива. Тя е сладка само във въображението.
Всъщност е много горчива. Буда избягал от двореца, от жените, от богатството и от
лукса, от всичко,
   Така че аз не съм против Зорба Гъркът, защото той е самата основа на Зорба Буда.
Буда възниква от тази опитност. Ето защо аз съм изцяло за този свят, защото знам, че
другият свят може да се преживее чрез този свят. Ето защо аз не ти казвам да избягаш
от него, не ти казвам да станеш монах. Монах е този, който се обявява против Зорба:
той бяга от света, той е страхливец; той е сторил нещо прибързано, поради
неинтелигент-ност. Той не е зряла личност. Монахът е незрял, алчен -алчен за другия
свят. Иска да го постигне твърде рано, а сезонът още не е дошъл и той още не е узрял.
Живей в този свят, защото този свят ще ти даде зрялост, пълно развитие,
цялостност. Предизвикателствата на този свят ще ти помогнат да усетиш своя център,
да се осъзнаеш. А това осъзнаване се превръща в стълба, по която след това ще се
изкачиш от Зорба до Буда.
   Само зорбите стават буди - а се е захласнал по словата на будите. Монахът Буда

никога не е бил монах. Монах е този, който никога не е бил Зорба, а пък
е имитатор, той е фалшив, псевдо.
   Той имитира будите. Той може да е християнин, будист, индуист - това няма голямо
значение - тъй или иначе, той имитира будите.
   Когато един монах се оттегли от света, той се оттегля с бой. Неговото не е
отдръпване в релаксация. Цялото му същество се дърпа към света. Той се бори против
него, става раздвоен. Половината от неговото същество е на този свят, е другата
половина е обзета от алчност по другия. Той се разкъсва. Монахът е в основата си една
шизофренична, раздвоена личност, разделена на низше и висше. Низшето продължава
да го придърпва и при това става все по-привлекателно, колкото повече бива
потискано. И тъй като той не е изживял низшето, не може да навлезе във висшето.
Така можеш да навлезеш във висшето само когато си изживял низшето. Ти
можеш да придобиеш висшето само като преминеш през цялата мъка и целия екстаз на
низшето. Преди лотусът да стане лотус, той трябва да премине през тинята - тази тиня е
светът. Монахът е избягал от тинята, той няма никога да стане лотус. То е все едно ако
семето на лотуса се страхува да падне в тинята - може би поради егото си: „Аз съм
лотусово семе! Аз не мога да падна в тинята." Но тогава то ще си остане семе, няма
никога да разцъфти като лотус. Ако то иска да разцъфти като лотус, ще трябва да падне
в тинята, ще трябва да живее в противоречие. Без това противоречие на живот в тинята
няма отиване отвъд.
   Аз бих искал да пуснеш корени в земята. Напълно съм съгласен с Фридрих
Ницше, който казва: „Умолявам ви, братя мои, останете верни на Земята и не вярвайте
на онези, които говорят за отвъдни надежди!" Научи първия си урок по вяра, като се
довериш на Земята. Точно сега тя е твоят дом!
   Не жадувай за другия свят. Живей в този свят и го изживей с интензивност, със
страст. Изживей го с пълнота, с цялото си същество. И от цялото това упование, от този
живот в страст, любов и радост, ще станеш способен да отидеш отвъд.
Другият свят е скрит в този. Буда е заспал в Зорба. Той трябва да бъде събуден.
Никой не може да те събуди, освен самият живот.
   Аз съм тук, за да ти помогна да бъдеш цялостен, където и да си; в каквото и
състояние да се намираш -изживей това състояние напълно. Само когато човек изживее
едно нещо напълно, отива отвъд него.
   Първо стани Зорба, цвете от тази Земя, и чрез това придобий възможността да
станеш Буда - цвете от другия свят. Другият свят не е далеч от този свят, другият свят
не е против този свят, другият свят е скрит в този. Този е само една проява на другия, а
другият е непроявената част на този.
Ошо, "За медитацията", пр. Николай Тонев, изд. "Гуторанов"
 

Полезни връзки

instrukcii.info