Как окончателно да разочаровате себе си – част II

(позитивна психология НАОПАКИ)

 

 

Упражнение: „Да се харесаме на всички”

 

   Това е още една технология, благодарение на която ще ви смятат за „добър човек”.

   Отношенията ви с хората трябва да се градят на принципа „трябва да се харесам на всички”. Задължително трябва да отговаряте на очакванията на всички, които ви заобикалят. Старайте се да не бъдете този, който сте, а този, когото те искат да видят.

   Съсредоточете всичките си усилия върху една единствена цел – всички да си мислят за вас само хубави неща.

   Предлагаме ви няколко заповеди на „добрия човек”:

·        Не отказвайте никому, дори когато съгласието ви накърнява вашите интереси. Не дай Боже да си помислят за вас нещо лошо!!!

·        Съгласявайте се с всичко, което ви казват, дори да не ви харесва.

·        Не проявявайте излишна инициативност и не се опитвайте да бъдете по-добри от другите, хората не харесват това.

·        Ако имате подозрения, че са недоволни от вас, разстройвайте се и го изживявайте, но в никакъв случай не изяснявайте дали това наистина е така.

·        Обръщайте внимание на слуховете за вас – ще научите много интересни неща. Впечатлявайте се от всяка информация за себе си.

·        Старайте се да изглеждате много по-добри, отколкото сте в действителност.

 

   Ако изпълнявате стриктно тези заповеди, ви очаква пълно фиаско и задължително ще загубите душевното си равновесие. Да се харесвате на всички – това е неизпълнима задача. При това, наистина неизпълнима.

   Какво представлява общественото мнение? Това, което хората мислят, че си мислят другите хора.

   А хората мислят само добри неща само за тези, които вече не са между нас. При това не винаги.

   При това през цялото време ще ходите с маска, поставена заради другите хора, и в края на краищата ще забравите кой сте в действителност.

 

   Упражнение „Аз съм по-лош от...”

 

   Сравнението е основна функция на нашия разум. Всичко, което виждате и чувате, вие сравнявате с това, което сте виждали и чували по-рано.

   Оценката е резултат от сравнението.

   За да сме честни, трябва да кажем, че сравнението е нещо необходимо... Благодарение на сравнението можете да направите необходимия ви избор. Например в магазина пробвате няколко костюма и избирате онзи, който в крайна сметка ви трябва ( за работа, с който да излизате вечер, за почивка)...

   Обикновено ние сравняваме нещата на принципа „по-добре – по-зле”. По-добре – по-зле, това са вирТуални полюси, измислени от човека. Понятията „по-добре” и „по-зле” сами по себе си не съществуват. Те възникват само когато правим сравнение. Няма ли го сравнението  - тези понятия също изчезват. Освен това „по-добре” или „по-добре”, това е нещо относително. Те съществуват само в ситуация на противопоставяне. „По-добре” не може да съществува без „по-зле”. Например ако смятате, че тази кола е „по-добра”, вие знаете коя е „по-зле”. Сама по себе си тя не може да бъде добра.

   Въпреки това ние сматаме, че „по-добре” или „по-зле” са напълно реални понятия които съществуват...

   Вие сравнявате себе си с другите хора и смятате, че сте „по-зле” от тях. Вие сте убедени, че обективно сте по-зле, а те обективно са „по-добре”.

   По-точно вие се сравнявате на базата на различни критерии, а след това вече решавате дали нещо е „по-добре” или „по-зле”.

   Ето какви оценки правят хората най-често. Той (тя) е по-добър (-а) от мен, защото той ( тя) е:

·        По-красива (-а) от мен. ( въпреки  че красотата не нищо друго освен стандартни външни данни, приети за еталон в определено време, на определено място и сред ограничен кръг от хора. Въпреки това се смята, че хората, които отговарят на тези стандарти, живеят много по-добре от всички останали... А това между другото може би не е точно така!);

·        По-млад (-а) от мен. ( Смята се, че е хубаво да си млад. Въпреки че повечето хора си спомнят младостта като за най-трудния период в живота си, а за зрелостта – като за най-интересния. При това кой знае защо се смята, че докато човек е млад, може да прави неща, които са недопустими на един по-късен етап... Любопитно, кои са тези неща, които НЕ МОГАТ да правят зрелите хора, а младите могат? И кой е решил, че НЕ МОГАТ?);

·        По-строен (-а) от мен. ( Днес повечто хора смятат, че за да бъдеш красив, трябва да си строен. Просто така сме решили в края на ХХ  и началото на ХХI век. После представите ще се променят. Но сега пълните хора са принудени или да страдат, или да отслабват. И изглежда странно, да не кажем неприлично, да си пълен и при това да не страдаш и да не се опитваш да отслабнеш.);

·        Той (тя) печели повече от мен. ( Смята се, че тези, които печелят повече от нас, са по-щястливи и доволни и имат по-малко проблеми, поне по отношение на парите. Интересното е, че ако попитате самите тези хора, ще разберете, че според тях техните пари съвсем не са пари... Че по същия начин гледат на онези късметлии, които са с доходи , по-големи от техните.);

·        По-преуспял (- а) от мен. Понастоящем с помощта на тази дума успешно манипулират хората. Преуспяването също е мит подобно на парите. Мислите си, че сте по-малко успели, защото има хора, които са по-успели от вас. Когато вие стигнете тяхното ниво, се оказва, че отново има други по-преуспели, и пак излиза, че не сте „преуспели”. И така нататък... Най-тъжното е, че това никога не свършва. Винаги ще се намери някой по-преуспял от вас. А и дори да се окажете най-преуспелите, например ако станете Президент на всичко или Шампион по всичко, ще се окаже, че това съвсем не означава, че ще постигнете абсолютното щастие;

·        Него (нея) повече го ( я ) обичат. ( Интересно, а по какъв начин се измерва това?...)

 

   Резултат от подобни болезнени сравнения са ревността или завистта, понякога преминаваща в ненавист към този, който се е оказал по-добър от вас. А най-болезнено е, когато вас ви сравняват с някого другиго. Това е като сол, посипана върху отворена рана. Възприемате хората като свои конкуренти. Можете да общувате само с онези, , които не са по-добри от вас – така не се засяга самолюбието ви. Няма нищо по-страшно от това, да признаеш собственото си несъвършенство!

   Разбира се, сравнението може да бъде  и позитивен момент, то може да бъде стимул за развитието ви. Но това не е нашият път.

   За вас сравнението е повод за безкрайни болезнени изживявания на тема: „ аз никога няма  да мога като...”, „ако бях като...”, „като си помисля какъв ( каква ) е ..., ме е срам да...”, „всички знаят, колко съм по-зле от...”.

   В опитите си да настигнете и задминете конкуренцията се лишавате от собствената си индивидуалност. Изживяванията ви се свеждат до репликата: „ Е, защо не съм като...”. Възприемате се като нищожество.

   ВНИМАНИЕ! Дори ако някой се изказва добре за вас, най-важното е , да не му обръщате внимание! В никакъв случай не трябва да признавате постиженията си и да се хвалите с тях! Не ги възприемайте като резултати! Вашата основна мисъл: ОТ КОЛКО МНОГО НЕЩА СЪМ ЛИШЕН, КОЛКО МНОГО НЕЩА ОЩЕ НЕ СЪМ ПОСТИГНАЛ, КОЛКО МНОГО НЕЩА НИКОГА НЯМА ДА УСПЕЯ ДА ПОСТИГНА!

 

   Упражнение: „Вярвайте на думите!”

  

   Целта на това упражнение е да ви помогне да се убедите, че вие сте пълно нищожество! Всичко е възможно, стига да имате желание.

   Предлагаме ви технология, с помощта на която можете да сведете самочувствието си до минимум. Тя се основава на способността на някои хора да се концентрират върху хай-лошото в себе си ( по-точно върху това, което те самите смятат за най-лошо), да запомнят това лошо и многократно да се връщат към него, да го изживяват отново и отново.

   Трябва да си спомняте всичко най-ужасно (от ваша гледна точка), което хората някога са казвали за вас. Спомнете си всички критични подмятания, всички лоши отзиви, всички недоволни физиономии, всички упреци и критиките относно всичко, което е много важно за вас (вашата външност, вашия професионализъм, вашия характер, вашите чувства, вашия начин на живот и т.н.).

   Внимателно се вслушвайте в критиките, стимулирайте хората да ви критикуват, очаквайте да ви критикуват (бъдете готови хората да бъдат недоволни от вас), вярвайте им, изживявайте, съгласявайте се с тях. В никакъв случай не отсявайте и не отхвърляйте критиката! Позволявайте да ви критикуват, смятайте се достойни за това.

   И най-важното – вярвайте на всичко лошо, което хората казват за вас!

   Запомняйте само негативните отзиви за вас и се съобразявайте само с тях...

   Предпазвайте се от похвали! Заявявайте, че не сте достойни за нищо в този живот. Ако някой посмее да ви изкаже своята признателност или благодарност, знайте, че това е чисто лицемерие. По всяка вероятност този тип иска нещо от вас. Или, което е по-вероятно, на човека просто му е мъчно, че сте толкова жалки. И за да ви подкрепи той  е решил да ви каже  добра дума. Не защото го заслужавате, а защото той е прекалено състрадателен.

 

   Упражнение: „Всичко или нищо!”

 

   На младостта е присъщ крайния максимализъм. Ако се влюбите – задължително в кралица, ако спечелите – задължително един милион! Или бяло или черно.

   Задачата ви е да запазите тази склонност към крайностите  възможно по-дълго. Най-добре ще е до старостта си.

   Иначе казано: ако спечелите – това да бъде един милион, ако строите – да построите небостъргач, ако е петилетка – да я изпълните за три години! Ако се омъжвате – задължително за милионер! Ако си поставяте цел, тя задължително трябва да бъде извън човешките възможности! Това, което за нормалия човек е максимална цел, за вас да е почти унизително.

   При подобни изисквания депресията ви е гарантирана. Нали все още не сте в списъка на най-богатите хора! И по всяка вероятност милионерите не се редят на опашка пред вратата ви с надеждата да се оженят за вас и да ви предоставят своите милиони, палати и яхти. И колата ви, предполагаме, не е последен модел.

   Остава ви само да се сравнявате с вашия идеал, измислен или реално съществуващ. По този начин ще живеете в постоянен стрес. И всичко, което постигате, ще ви се струва недостатъчно.

   Така постепенно ще стигнете до мисълта, че ако не сте способни да направите нещо както трябва, изобщо не си струва да го започвате.

   Очаквате от себе си само идеални решения, само правилни постъпки, само стопроцентови резултати, само първо място в конкурсите, само най-високите показатели!

   Освен това максимализмът се стреми към обобщение. Това става по следния начин:

·        Днес нищо не сте постигнали. Извод: значи никога нищо няма да постигнете.

·        Претърпели сте провал в някакво начинание. Извод: значи сте пълен неудачник.

·        Отказали са ви нещо. Извод: значи не представлявате интерес за никого, не си струва дори да се опитвате да получите каквото и да било.

 

   Като краен резултат ще получите най-малкото нервно разстройство. И най-ценното в случая е , че можете да страдате без никакави ограничения.

 

   Какви са преимуществата на тези подходи?

Много по-неприятно е вие самите да бъдете недоволни от себе си, отколкото някой друг. Например вие смятате, че началникът ви е самозабравил се негодник. Това, разбира се не е приятно. Но не чак толкова, защото все пак имате спасителен изход: вие поне сте добър. А когато вие самият сте нищожество, при това пълно... Тогава вече страданието ви ще бъде наистина качествено!

   А по-нататък всичко е много просто. След като се намразите, ще ви бъде по-лесно да намразите и ближния си.

 

 

 

"Как неволно съсипваме живота си и живота на нашите близки - позитивна психология НАОПАКИ", Юлия Свияш, изд. "Софтпрес"

 

 

  

 

Полезни връзки

instrukcii.info