Долу отговорността или как да станете жертва

 

(позитивна психология НАОПАКИ)

 

 

                              Отговорността е това, което трябва да носят другите.

                              Юлиян Тувим

 

   Чуйте, драги читателю, и не казвайте, че не сте чули. Ако след прочитането на тази глава не сте разпознали себе си в нея, ще бъде странно. Или вие сте уникална личност, или разумът ви е замъглен от мания за величие.

   Тук ще опишем, може би, най-добрия и най-популярния начин да си съсипете живота. Използват го всички. Мъже и жени, началници и подчинени. А някои особено надарени хора благодарение на него са успели да станат пълни неудачници.

   С какво е добър този похват – той не изисква никакви усилия и изглежда напълно естествен. Повечето хора дори не осъзнават какво точно правят, а резултатът е потресаващ.!

   Този похват не само че ефикасно поддържа вече възникналите проблеми, но и успешно поражда нови. А също така надеждно ви предпазва от това, не дай Боже, проблемите ви да се решат!

   Технологията е толкова универсална, че можете да я използвате във всички области на живота: в работата си, в семейството, във финансовата сфера, в отношенията с близките и не толкова близки хора. Можете да го използвате дори по отношение на собственото си здраве. Ако не ви е жал, естествено.

 

   Същността 

 

   Същността на тази технология е много проста.

   Отправна точка: с вас се случва нещо и вие осъзнавате себе си не като причина за случващото се, не като активен организатор на събитието, а само като човек, който изпитва върху себе си въздействието на външни сили. Вие не създавате събитията, а само реагирате на тях. Не виждате и не признавате активното си участие  в създаването на обстоятелствата. Обстоятелствата се „случват” с вас.

   Вие сте обект на въздействието на съвкупност от различни жизнени обстоятелства.

   Вие не сте причината, а следствието.

   Битието определя съзнанието.

   Добре ли го казахме?

   Да го кажем по-просто и дори по-грубо. Вие сте жертвата. При това да бъдете жертва изобщо не означава да бъдете в полуживо състо            яние, целите окървавени. Съвсем не. Вие сте жертва на житейските обстоятелства, която външно по нищо не се отличава от другите.

   Ако имате проблеми в живота си, не сте ги създали вие, а някой друг. Или нещо друго ( правителството, силите на злото, законите, екологията и т.н.). Вие не носите отговорност за това, което ви се случва. Вие не сте виновни. Вие не сте си създавали неприятности! Просто не ви е провървяло ( със съпруга, съпругата, родителите, работата, страната, правителството, децата, здравето, възрастта, външността, приятелите, началника, колектива и т.н.). В края на краищата живеете в много сложно време! Вие сте жертва на несполучливо стечение на обстоятелствата.

 

   Жертвите обикновено биват два типа: буйни и тихи.

 

   Буйната жертва с всички сили налита на бой с противника и нищо друго не я интересува. Тя дори  не желае играта да приключи. Тя не иска врагът да бъде поразен – нали тогава няма да има кой да й пречи, с кого да се бори. Всички сили се отдават за отправяне на обвинения и събиране на доказателства за престъпните действия на противника.

   Тихата жертва не се бори, а просто страда и се оплаква. А понякога дори не се оплаква, но по израза на лицето й се вижда колко страда.

   ...

   Да бъдете жертва -  това е стил на живот

   Склонността да бъдеш жертва – това не е просто особеност на характера. Това е житейска позиция. Това е стил на живот.

   Общата концепция е такава: „Тук аз не мога нищо да променя, аз не отговарям за слуващото се, защото не съм го създал. Има нещо или някой, който ми проваля живота. Ако не беше това, животът ми би бил далеч по-сполучлив. Не знам какво да правя и не виждам изход. Аз съм безпомощен. Помогнете ми, какво да правя?”

   Тънкостта на тази житейска позиция е  в това, че вие напълно искрено се чувствате безпомощни и нещастни. Вие страдате напълно искрено. Вие напълно искрено молите за съвет как да постъпите. И вие напълно искрено смятате, че в тази ситуация нищо не може да се направи. И вие напълно искрено не разбирате хората( като например автора на тази книга), които подигравателно твърдят, че сте заели тази жизнена позиция доброволно. Издевателство е да се мисли, че вие сами сте избрали този начин на живот. Та вие не сте идиот. Просто така се е получило.

 

   Винаги има някой виновен за вашите проблеми. Това е или човек, или самите обстоятелства. А за вас нищо лошо не може да се каже!

 

   Дори езикът ни се нагажда към този модел на мислене – мисленето на безотговорния човек:

·        Отношенията ни не потръгнаха ( те някъде там, без мен , не са потръгнали, аз нямам нищо общо, партньорът ми е виновен),

·        Така се случи в живота ми ( то само се е случило, аз нямам нищо общо),

·        Бог не ме дари с щастие ( е, тук поне намерихме виновен - видите ли, Бог не си е свършил работата),

·        Нещата не вървят (те, „нещата”, не вървят, иначе при мен всичко е наред),

·        Не ме разбират ( разбира се, те са глупаците),

·        Начинанията ми се провалиха ( те сами  се провалиха, не съм ги провалял аз).

 

   И най-важното – вие нищо не сте направили, за да се появи проблемът. Вие и пръста си не сте помръднали, за да се появи той. Той сам се е появил.

 

   Личното участие в изграждането на собствения живот не се разглежда по никакъв начин. Затова:

·        На жените са им виновни мъжете,

·        На мъжете са им виновни жените,

·        На подчинените са им виновни началниците,

·        На началниците са им виновни подчинените,

·        На родителите са им виновни децата,

·        На децата са им виновни родителите,

·        На учителите са им виновни учениците,

·        На учениците са им виновни учителите,

·        На бедните са им винови богатите,

·        На болните са им виновни болестите и лекарите,

·        На самотните им е виновно тяхното обкръжение,

      и т.н.

 

   НАЙ-ВАЖНОТО – ВИНАГИ ИМА ВИНОВЕН ЗА ПРОБЛЕМИТЕ ВИ!

 

   Още една нагласа на жертвата: на нея вечно някой за нещо й е длъжен!Длъжен е, но не дава, не изпълнява това, което се очаква от него. А тя,т.е. жертвата, вследствие на това страда  силно  и безкрайно.

 

                                 Защо ни е изгодно да бъдем жертви?

 

   Вече споменахме кощунственото предположение, че всичко, с коeто човек разполага в живота си, го е създал той самият. А щом той го е създал, значи това му е необходимо. Т.е. изгодно му е.

 

   О, ужас! Нима човек сам избира позицията на жертва? Колкото и да е странно, да. При това я избира напълно доброволно. И по правило, не под дулото на пистолет.

   Наистина, този избор не винаги е съзнателен, но въпреки това е хитър.

   В нашия език например има думи с възвратна частица „се”. Това са така наречените възвратни глаголи. Те означават, че човек сам извършва действието, което е насочено към самия него. Например: изми се, облече се и т.н. Т.е. изми себе си, облече себе си.

   Има и такива думи: обиди се, разстрои се, разочарова се, изплаши се, озлоби се, развълнува се и др. Обижда сам себе си ( с помощта на друг човек), разстройва сам себе си ( с помощта на някакво обстоятелство), разочарова себе си и т.н.

   Затова на практика по-правилно би било да се казва:

·        Обиждам себе си,

·        Вълнувам себе си,

·        Дразня себе си,

·        Разочаровам себе си,

·        Разстройвам себе си,

·        Лъжа себе си,

·        Плаша себе си,

·        Ядосвам себе си,

·        Измъчвам себе си.

 

   Как това може да ни помогне в контекста на нашата книга.? Ако искате да си съсипете живота, трябва възможно по-често самостоятелно да обиждате, разстройвате, рaзочаровате себе си с помощта на други хoра и обстоятелства. При това, за да разстроите себе си, също така с успех можете да използвате времето, предаванията по телевизията, вестниците, новините по радиото и т.н. Всичко е във вашите ръце! Не забравяйте – вие сте на самообслужване!

   Висш пилотаж е да се създават страдания без външни обстоятелства. Например пътувате и си представяте предстоящия разговор с вашия съпруг ( началник, дете, приятел, роднина и т.н) . Вие самите питате, вие отговаряте, и всичко – по роли. И напълно реално си представяте какво ще направи той или какво ще отговори, имайки предвид лошия му характер. Разбира се, вие му се обиждате задочно. Разстройвате се и се ядосвате, както си седите в колата, в пълна самота. Задочно. В действителност нищо не се е случило, а вие постигате резултат: става ви лошо.

 

   Също така можете да използвате едно и също обстоятелство, което се е случило веднъж ( и по всяка вероятност много отдавна – 2000г. пр. н. е.), за да се разстроите многократно. Някои хора постигат в това отношение такова майсторство, че използвайки само едно обстоятелство, се разстройват безкраен брой пъти. Припомняйки си го много пъти, намирайки го за все по-ужасно и несправедливо, те си създават все по-силни и силни страдания. Професионалисти!

 

   Дори ако днес при вас всичко е наред, не всичко е загубено! Можете да си отровите днешния ден  с мисъл, подобна на следната: „ Така не може да продължава дълго, все някога трябва да свърши”. И започнете да мислите за това, кога това ще свърши и колко ще ви бъде зле тогава. Резултатът е гарантиран.

 

   По такъв начин с известен майсторлък можете да си създавате ужасни душевни страдания и болка, като използвате само света на собствените си фантазии, без да се възползвате от обективни обстоятелства. А за какво да чакате? А ако не се реализират? Тогава какво, изобщо ли няма да старадате? Не, вашето нещастие е  във вашите ръце!

 

   Но да се върнем към нашата тема. И по-точно към изгодите, които получаваме, когато доброволно и самостоятелно заемаме позицията на жертва.

 

   Защо е толкова популярна тази игра?

 

·        Никой не обвиянва жертвата, защото тя и без това страда,

·        Жертвата винаги е права, а другите никога не са,

·        Тя винаги е в центъра на вниманието с нейните проблеми,

·        Нея я съжаляват, съчувстват й,

·        Има шанс да я оценят – ако не заради постиженията й, то поне заради нейните страдания,

·        По правило образът на жертвата винаги е „добър”, „благороден”,

·        Жертвата може да манипулира другите, особено ако предизвика у тях чувство за вина и неловкост,

·        В края на краищата вместо нея могат да решат това, което тя сама не може,

·        Тя може да разчита на това, че по-лесно ще получи помощ,

·        Тя може да оправдае неуспехите си,

·        Тя никога не е виновна и за нищо не носи отговорност,

·        На нея не й трябва да се напряга – на нея не й поставят сложни задачи, а най-често обратното, винаги се стараят да я облегчат,

·        Тя винаги има повод за разговор с другите хора ( за своите проблеми).

 

   И това не е всичко! Това е една малка част от изгодите, които получава жертвата.

 

   Избраната роля предполага специфично поведение. Как иначе да покаже на хората душевните си мъки? Става въпрос за:

·        оплаквания,

·        хронично потиснато настроение,

·        описание на собствените мъки,

·        сълзи в очите,

·        тежки въздишки,

·        унило мълчание,

·        бездействие, пасивност,

·        хронично недоволство,

·        професионално тъжно изражение на лицето и т.н.

 

   По изброените по-горе признаци много лесно можете да разберете дали се възползвате от този чудесен похват, или все още не успявате...

   Ще ви предложим няколко упражнения за по-лесно усвояване на материала.

   ( Упражненията са представени в следващия откъс: „Как да станете жертва – упражнения и насоки за начинаещи и недотам напреднали” – бел. на админа).

 

 

 

„Как неволно съсипваме живота си и живота на своите близки – позитивна психология наопаки”, Юлия Свияш, изд. „Софтпрес”

 

  

 

 

Полезни връзки

instrukcii.info