Вие сте най- най- най

 

   ...Ако сега ви кажа: „ Здрас-с-сти, аз съм кралят на еди-коя си държава.”

   „Ай сиктир – ще кажете вие любезно, - не ни пречи да си гледаме хемороида между ушите..”

   Така ли е?

   Но ще го кажете само ако се опитам да ви изпързалям за нещо, което не е вярно, да ви се представя такъв, какъвто вътрешно не съм.

   Ако обаче видите проснат петметров килим и глашатаят вика: „ Негово величество, кралят на еди-кое си кралство!”, а зад мен пристъпва свитата, следва кортеж от коли, а горе кръжат въртолети със знамена – просто ще сте принудени да станете и да ми се поклоните.

   Точно като този глашатай пред вас винаги се движи отношението ви към себе си, самоуважението ви, чувството ви за собствено достойнство.

   Отпред върви външността ви, мимиката ви, осанката ви, вашите чувства, мисли, душевното ви състояние. И всички те провъзгласяват с пълно гърло: „ Негово  високопревъзходителство работникът от домоуправата на номер шест!”

   А какво ще стане ако някой ден най-ненадейно се самооцените като личност? Какво ще стане, ако се държите като лидер? Какво ще стане, ако се почувствате кралски?

   Не чувам. Казвате, че е „глупаво”?

   Скъпи мои, може ли да има нещо по-глупаво от досегашното? Най-глупавото вече ви се е случило.

   А такова нещо виждали ли сте? Жена, по-точно топчесто създание с лунички, но незнайно защо всички мъже я ухажват. Случвало ли ви се е?

   Защо е така? Защото някой някога я излъгал, че тя е най-красивата. И тя от глупост повярвала.

   А сега всички го чувстват!

   Представете си: ставате сутрин и си казвате, че сте чудесна, чудесен, много чудесна, много чудесен ( нужното подчертай).

   Гледате се в огледалото, усмихвате се на себе си с кралска усмивка и с волево усилие се докарвате до състояние на абсолютна сигурност, че сте най-най и направо...

   Въпрос: при това положение ще си облечете ли каквото ви падне? Не! Дори ще си спомните къде завряхте преди петдесет години гребена си, когато се ресахте за последен път.

   Осанката и мимиките ви ще започнат да се променят. Цялата ви външност ще се промени. Маниерът ви на поведение ще се промени, ще се промени езикът ви. Някакви странни, непривични думи от само себе си ще започнат да изскачат от устата ви, да се нагаждат към новото ви състояние.

  И ако случайно краката ви са криви, Ваше величество, никой вече няма да го забележи.

   А дори и да обърне внимание, няма да посмее да се подсмихне. Ако пък не е съвсем тъп, даже ще си окачи обеца на ухото, че вътрешното достойнство е над всякакви физически недостатъци. Защото вие и с криви крака гордо и твърдо ще стоите на своето си: АЗ СЪМ КРАЛ!

  Така че равнис по кого? По себе си. По най-доброто в себе си, което някога сте зарили дълбоко-дълбоко при мечтите. Ето това ще упражнявате.

   Нали?

   Което се тренира, то се развива!

 

 

„Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения”, М. Норбеков, изд. „Жануа ‘98”

 

 

 

 

 

                                                                                                        

 

Полезни връзки

instrukcii.info