Заемете мястото на шофьора

 

   Докато се качвала на луксозния туристически автобус, Джесика не можела да повярва, че наистина си е взела един ден отпуск. Трудно й било да повярва, че са минали цели шест месеца, откакто била приела новата си работа и се била преместила в това крайбрежно градче. Според брошурата й предстояло да се наслади на един приятен свободен ден, посветен на разглеждането на прекрасни природни забележителности. Пътуването било скъпо, но тя си била заслужила развлечението и щяла да се възползва от него. Едва била седнала на седалката си, когато автобусът потеглил.

   Двайсет минути по-късно, сред възклицанията на останалите двадесет и петима пътници, шофьорът представял природните забележителности на фона на смайващия синьо-зелен пейзаж, който се ширел пред тях докъдето погледът стигал.                        Предчувствието за предстоящия прекрасен ден заляло Джесика с вълна от удоволствие и тя се отпуснала на меката седалка. В този момент един от пътниците пред нея скочил от мястото си, приближил се до шофьора и заявил, че иска да покара малко. Шофьорът станал, пътникът седнал на мястото му и автобусът рязко потеглил. За удивление на Джесика никой край нея, включително и шофьорът, нямали нищо против тази странна размяна.

   След по-малко от секунда красивата гледка към океана изчезнала и сега тя виждала само стари и изоставени сгради и осеяни с отпадъци улици. Новият шофьор карал автобуса през покрайнините на града. Никой друг в автобуса не изглеждал изненадан, затова и Джесика се постарала да се успокои.Хрумнало й, че може би това е част от пътуването, но тя просто не помни, че го е прочела в брошурата. Мислите й били прекъснати от друг пътник, който станал от своето място и седнал зад волана. Сега автобусът се понесъл по стръмни и неравни улици и по опасно тесни мостове. Определено нещо не било наред. Джесика се снишила на седалката си, докато пътниците един след друг се изреждали на волана и карали автобуса накъдето им скимне. Развлекателното й пътешествие се превърнало във влакче на ужасите.

   Почти се била примирила с отчаяната и безсилна ярост, когато внезапно, някъде от дълбините на нарсатващото й объркване, изникнала мисъл, която я накарала да се сепне и да се осъзнае, а също и да усети себе си по непознат дотогава начин.

   Ужасена, но изпълнена с решимост, тя се изправила, приближила се до шофьорското място и казала с разтреперан, но категоричен глас:

   - Сега е мой ред да карам.

   За нейно учудване пътникът-шофьор се изправил и й отстъпил мястото. Джесика седнала, поела волана и лично откарала автобуса до дома си.

 

   В разказа има много поуки, които трябва да разберем, ако искаме да извървим целия път до вечно безметежния живот. Когато не знаем къде отиваме или кой шофира, безметежното настояще е невъзможно... Дори да се натъкнем на приятна спирка или на приятно събитие, то няма да ни достави трайно удоволствие, защото знаем, че всъщност нямаме думата (ако не шофираме ние – бел. на админа) колко да останем там.

 

 

„Тайната на свободния човек”, Гай Финли, изд. ”Хермес”

 

Полезни връзки

instrukcii.info