Прекарваме по-голяма част от живота си, борейки се да бъдем нещо различно от това, което сме

  

   Прилагането на любяща привързаност включва и любовта към себе си. Състраданието не е само за другите, то е и за нас самите. В много отношения то трябва да започва от нас. Докато не сме способни да обичаме и ценим себе си, няма да можем да обичаме и ценим и другите. Нужно е да се научим да гледаме на себе си без суровия поглед на самокритиката и да видим, че сме добри и стойностни такива, каквито сме.

   Но не винаги  е лесно. Живеем в общество и култура, които толерират почти невъзможни идеали. Милионерът, знаменитостта, красивият модел – успехът често се измерва с това, какво сме постигнали, колко пари сме спечелили, колко добре изглеждаме. Ако се освободим от тези идеали, ще приемем себе си за безценни.

   Време е да се събудим от този кошмар. Прекарваме по-голяма част от живота си, борейки се да бъдем нещо различно от това, което сме – да имаме повече пари, да бъдем по-успешни, по-красиви, по-умни,по-слаби. По този начин често развиваме комплекс за малоценност.

 

   „ В тази красива пролетна утрин гледам от прозореца си дряновото дърво, отрупано с цветове. Цъфти невероятно. Изпил съм си кафето и се приготвям да пиша, но то е там, привличащо вниманивто ми, и аз съм изкушен. Всяка година цъфти все по-величествено, а тази сутрин изнася истинско цветно представление. Аз просто си седя и му се възхищавам. Не се стремя да търся малките несъвършенства, каквито със сигурност има. Не си казвам този цвят е красив, а онзи не толкова, или този можеше и да  е по-едър, онзи там е по-хубав. Тази клонка е твърде слаба, а тази е твърде дълга и изглежда нелепо, не на място. Не, не правя това. Просто седя и му се възхищавам, такова, каквото е.

 

   Значи, аз мога да седя и да се възхищавам на красотата на дряна, а на собствената си не мога. Къде е грешката? Аз по-малко  ли съм от дряновото дърво? Какво е това невртоично самонаблюдение, откриване на недостатъци, заяждане, което правя със себе си и което ме кара да се чувствам засрамен, недобър, неценен, по-лош. Защо трябва да съм нещо по-различно от това, което съм?“

                                                                                   От „Път към могъщество и слава“

   Значителна част от нашите проблеми се появяват, защото ние не винаги ценим себе си. Развиването на самооценката ни позволява да видим потенциала си, не само проблемите си. Откриваме, че дори и да не сме префектни, притежаваме огромна стойност и красота, такива, каквито сме. Това е окуражително. Ако сме отворени и честни със себе си, такива ще сме и с другите. Разбираме, че можем да бъдем близки с околните, и то на основата на добротата и красотата, която намираме в себе си. По този начин резултатите, които постигаме в своя живот, са големи и впечатляващи...

   ... Когато отворим своите сърца за себе си и се освободим от грубите самоприсъди, ще се случи нещо хубаво вътре в нас. Ще разцъфтим и ще станем по-силни с вечната любов и толерантност. Нашата вътрешна светлина ще заблести и ще видим себе си специални и уникални, ще прозрем истинската си същност.

   Тази практика на себеобогатяване е общовалидна и ни прави по-самоуверени. Несъмнено сме призовани към всеобща любов. Никоя част от нас или другите не бива да се пренебрегва. Дори и най-непретенциозните частици трябва да бъдат обичани и приемани. И когато прегърнем това предизвикателство, великата алхимия ще е факт. Има нов изгрев! Живот без срам и порицание. Живот, обогатен отвътре. Живот на себеприемане. Живот на любяща привързаност към нас самите.

 

 

„Практика на щастието“, Джон Кехоу, изд.“Феникс“

  

 

Полезни връзки

instrukcii.info