Предстваете си колко различно щеше да бъде, ако всеки работен ден бяхме възхвалявани като смели войни.

  

   Без значение дали сме моряци, компютърни специалисти, учители в детска градина или механици, можем да използваме работата си като средство за самообогатяване и помощ на другите. Дори и най-обикновената професия има достойнства, ако към нея се подходи по подходящия начин. Веднъж срещнах човек, който бе служител в „Дженерал Мотърс.“ Монтираше вратите на колите.В цеха пристигаха полусглобени автомобили, а той и неговият колега завинтваха вратите. Ден след  ден, месец след месец, година след година.Чудех се как е възможно да вършиш нещо подобно толкова дълго време. Отговорът му бе истинско откровение.

   „Всеки път, когато монтирам врата, аз си мисля как някой ще си купи новата кола и това ще му донесе удоволствие. Аз съм част от доставянето на радост.Това може да е възрастна двойка, семейство или някой, който започва нова работа. Когато поставям вратата си мисля за тези хора и благославям колата. Пожелавам им безопасно шофиране, успех и щастие в живота. Поставяйки вратата, по някакъв начин чувствам, че им помагам и се докосвам до тях.“

   Никога няма да забравя това. Всичкте ни действия са полезни за някого по някакъв начин и следователно за нас те са източник за обогатяване.

   Всички сме призовани да се радваме на живота, който сме избрали и да изпълняваме дейности, които реализират нашата съдба. Но съдбата не е просто нещо предстоящо. Тя също е и ставащото днес и трябва да сме сигурни, че не пропускаме това, което е пред нас. Чрез практиката можем да се научим да променяме нашата преспектива и да се движим с това, което ни се предоставя ежедневно и да позволяваме на всеки ден, на всяко действие да бъде цяло и завършено от само себе си.

   Тренирайте да се радвате на всяка стъпка по пътя на вашия уникален живот... Ако често сме признателни на себе си за работата, която сме свършили добре, това ще ни помогне да ценим и всекидневните ситуации. В ловуващите племена, когато мъжете се завръщали с плячка, се организирало тържество в чест на събитието. Племето не оставало гладно заради ловкостта и силата на ловците. Дали и ние сме благодарни на себе си? Може би трябва да бъдем.

   Можем да започнем с признателността към великото постижение да изкараш пари – съвременият еквивалент на лова. Има голяма чест в това, да изхранваш семейството си  и да осигуряваш покрив над главите на близките си. Понякога сме склонни да забравяме това.

   Предстваете си колко различно щеше да бъде, ако всеки работен ден бяхме възхвалявани като смели войни. Празненство в наша чест! Каква сила и мощ щеше да ни даде! Или като родители – ежеседмично тържество с песни за търпението и умението да свършим хиляди неща, независимо от спънките. Трибуна за нас и за това,което обикновено остава незабелязано и неоценено.

   Всички ние разцъфтяваме, когато получим признание. И ако е невъзможно да се случи отвън, то поне можем да го направим отвътре. Трябва да почитаме и уважаваме себеси за изпълненото от нас, да изкажем собствените си благодарности. Ние сме войни в живота си, а всекидневните ни действия имат цел и са важни.

   Избирайте разумно и действайте така, че всичко, което правите да е от значение. Не позволявайте на страха и безразличието да застават на пътя ви. Когато се събудим сред многобройните възможности, които животът ни предоставя, и реагираме според най-дълбоките си инстинкти, тогава няма да бъдем разочаровани.

   Щастливият и съдържателен живот изисква постоянен принос и изобретателност. Не се получава просто ей така! Случва се заради изборите и действията ни. А всеки ден ни се дават нови възможности да избираме и да действаме и правейки го, ние създаваме нашето неповторимо пътуване.

 

                                                 „Ако няма нищо, което да създадеш,

тогава вероятно създаваш себе си.“  Карл Юнг

 

 

„Практика на щастието“, Джон Кехоу, изд. „Феникс“

 

Полезни връзки

instrukcii.info