Настоящето ни принадлежи по начина, който ние изберем.

 

 

   Надничам в залата и виждам как хората се събират. Връщам се отново зад кулисите и тревожно преглеждам речта, която съм репетирал седмици наред. Бях запаметил презентацията си дума по дума. Това е класическата грешка на начинаещия, но го научих, когато вече беше късно.

   Аплодират ме, всички са вперили погледи в мен. Това леко ме поотпуска и аз започвам речта си. След първите две или три изречения в главата ми се появява бяло петно. Замръзвам на мястото си и поглеждам публиката с ужас.

   Те също ме гледат. Чувствам се като елен, попаднал под светлината на фаровете на прелитаща кола. Дали забелязват уплахата ми? Намам идея как да продължа. Преживявам истински кошмар. За щастие зад гърба ми има бяла дъска. Обръщам се, за да отбележа нещо и да получа глътка въздух. Пиша бавно, докато отчаяно се мъча да си спомня какво трябваше да кажа. Дори не съм съвсем сигурен какво драскам – някакви глупости. А и колко още мога да пиша? Дори не се осмелявам  да застана с лице към присъстващите. Искам да се махна, да се скрия. Обаче нямам никакъв избор.

   Обръщам се. Хората повдигат вежди, мърморят. Един човек става и си тръгва. Парализиран съм, а бялото петно в главата ми си е още там. Не знам какво да правя. „ Имате ли някакви въпроси?“, питам аз плахо. Презентацията ми беше продължила по-малко и от минута. Всички напуснаха с отвращение. Вечерта се прибрах в хижата си унизен.

   Предварително бях ангажирал две дати за презентацията, тъй като си мислех, че ще има успех. Сега, за мое съжаление, ми предстоеше още едно изпитание. Не мога да отменя лекцията или да направя така, че да се получи. Не желая да се изправям пред  друга аудитория, но знам, че ако се откажа, вероятно никога повече няма да говоря пред публика. Притеснението ми ме завладява, а аз си спомням старата поговорка: „Метни се на гърба на коня отново, щом те хвърли.“ Борейки се със страха си, реших да опитам втори път.

   Разполагам с три дни, за да се подготвя за следващата реч. Слава богу, никой от присъстващите няма да знае за предишното ми поражение. Изтривам от главата си метода „дума по дума“, а вместо това си записвам отделни ключови думи на малки листчета, които да ме подсещат. Този път представянето ми беше посредствено. Заеквах и спирах многократно, но, слава Богу, успях да завърша лекцията си, а и никой не си тръгна. Вместо да се почувствам разочарован от слабата си презентация, аз бях във възторг. Докато шофирах към хижата си мислех: „Придвижих се от ужасно към посредствено. На прав път съм!“ И си пях през целия път до дома.

   Нашите избори са основното, което създава живота ни. Законът за причината и следствието се прилага на практика  навсякъде във вселената. Творческото действие, насочено към някаква цел, винаги ще доведе до резултат. Вероятно той няма да е това, което първоначално сме очаквали. Твърде често, с разгръщането на пътищата, пред нас се появяват нови криволици и завойчета, които дори не сме си представяли. Но действието е движеща сила, която ще ни отведе там, където искаме да отидем.

   Двадесет години по-късно, като се връщам назад към първата ми публична реч, съм удивен от начина, по който се е развил животът ми. Сега без притеснения редовно говоря пред публика от хиляда и повече души. Но съм до болка наясно, че първата ми подобна изява, колкото и унизителна  да беше, е зрънцето на това, което съм сега.

   Начинът, по който се разгръща  живота ни не е толкова загадъчен, ако се спрем и обърнем внимание на нашите избори и действия. Ето защо старите хора са мъдри. Те ясно могат да видят как са се развили събитията и защо. Но младите също могат да разберат това. Вгледайте се в изборите и действията си и ще бъдете удивени! Това е възможност да осъзнаем, че притежаваме сила, за която дори не подозираме. А тя, както и свободната воля не трябва да се приема лековато.

   Силата да моделираме и да създаваме живота си е в ръцете ни. Никоя ситуация не е безнадеждна или без изход. Няма непостижима мечта. Когато подхождаме изобретателно, можем да правим всичко.

   Отлагането е враг на промяната. „Времето не е подходящо“, си казваме. „Ще го сторя по-късно“, обещаваме си. Сега ще ви споделя една тайна. Времето никога не е подходящо. Все ще съществуват причини да не вършите това, което смятате за важно. Семейството, приятелите, отговорностите – всички тези осъзнати бариери ще ви блокират. А когато тях няма да ги има, други ще ги заместят. Пречките са без значение, просто го направете...

   ... Трябва да приветстваме възможностите за действие, когато те се появяват ежедневно. Те са нашият шанс да сътворим живота си. Да променим обществото. Да изпълним съдбата си. Не можем да направим нищо за миналото, то е безвъзвратно отлетяло. Нито за бъдещето – то още не е дошло. Но настоящето ни принадлежи по начина, който ние изберем. То е утробата, от която ще се роди бъдещето.

 

   Възможността да се превърнем в това, което искаме лежи в основата на поведението ни точно в този момент“ Дейвид Рейнолдс

   За да промените живота си, започнете незабавно. Никакви извинения.“ Уилиам Джеймс

 

 

„Практика на щастието“, Джон Кехоу, изд. „Феникс“

 

 

 

Полезни връзки

instrukcii.info