Новият живот не е нищо друго освен нов разум

 

 

   Сякаш всичко вървеше на зле. Парите ми свършваха и не бях сигурен откъде ще изкарам още. Тази сутрин съм в ужасно настроение. Не мога да се сетя за дори едно нещо, което да е наред в живота ми.

   Може би малка разходка ще помогне. Имам двадесет минути пеша от хижата до края на затворения път, където оставят пощата. От седмица не съм я проверявал. Надявам се да получа поне писмо.

   Отварям пощенската кутия и измъквам оттам един-единствен плик, изпратен от приятеля ми Рин Чин. Нетърпеливо започвам да чета още там, при кутията, но веднага разбирам, че не пише нищо добро. Претърпял тежка катастрофа и загубил левия си крак. Наложило се да му го ампутират до над коляното. Шокиран съм и се връщам обратно в хижата.

   Този човек е пропътувал света и винаги избираше по-сложния маршрут, по-натоварващия път. Ходенето и планинарството бяха начин на живот за приятеля ми. За него сегашното положение трябва да  е жесок удар. Опустошително е за когото и да било да изстрада подобен род премеждие, но за Рин Чин със сигурност знам, че е катастрофа.

   Спрях се при бараката за дърва, замислен колко трудно ще е следващото ми писмо до него. Какво се казва в такъв случай? Взех няколко цепеници и изведнъж прозрях колко щастлив съм аз. Имам не една, не две, а стотици цепеници, които ще ме топлят; имам хижа с красиво местоположение; здрав съм и ... имам два крака. Имам толкова много!

   Вечерта, като запалих петромаксовата лампа, вместо да хленча, че няма електричество, както често правех, изведнъж се почувствах благодарен, че имам поне лампа. Можеше и да живея в тъмнина. Тази сутрин бях нещастен, сега, въпреки че съм унил заради страданието на моя приятел, аз се чувствам благодарен и доволен, че съм жив. Всъщност нищо от обстоятелствата около мен не се е променило освен перспективата.

   Това ме порази. Може би всичко зависи от гледната точка. Вероятно обстоятелствата край нас нямат нищо общо, а разликата е в отношението ни към тях. И ако това е същината, то е изключително важно как възприемаме себе си и живота си.

   Следвйки този ред на мисли, аз реших, че вместо да се съсредоточвам върху нериятните неща, ще направя списък с останалите, които са наред при мен. След петнадесте минути бях впечатлен от всичко, за което трябва да бъда благодарен. Дори Рин Чин има за какво да е признателен, осъзнавам аз. Дадох си обещание тогава, че ежедневно ще намирам по нещо, за което да благодаря, независимо колко отчаяна изглежда ситуацията.

   Двадесет и пет години по-късно рядко съм пропускал ден без да благодаря.

 

„Новият живот не е нищо друго освен нов разум.“ Джеймс Алън

 

 

„Практика на щастието“, Джон Кехоу, изд. „Феникс“

 

Полезни връзки

instrukcii.info