Ние сме прзовани да започнем с първата стъпка

 

   Когато сме деца, по природа сме смели. Нашата любознателност непрекъснато ни води в опознаването на света към нови и непознати неща. Никога не сме казвали: “Чудя се дали ще стане или не?“, когато сме пробвали нещо за пръв път. Просто сме го правили. Доверявали сме се на живота. Но пораствайки, сме загубили повечето от тази си способност.

   Впоследствие започваме да се съмняваме в живота. Губим вяра в себе си, в инстинктите и мечтите си. За жалост това се случва, защото страхът и несигурността ни често ни държат в неудобно положение. Ние чуваме зова, но нямаме куража и собствената си подкрепа да го последваме.

   Една от любимите ми библейски притчи е тази за блудния син. Тя разказва историята на млад мъж, който получава наследството си, напуска дома на баща си, тръгва по лощи пътища и се отдава на вредни навици. След известно време мъжът осъзнава, че новият му живот не го прави щастлив, но не изпитва желание да се прибере в къщи, опасявайки се, че ще бъде порицан за своите постъпки. Все пак намира смелост да се завърне при баща си и като го вижда да приближава дома, вместо да го накаже, родителят радостно се втурва да го посрещне, отрупва го с подаръци и нарежда да се организира празненство в чест на сина му.

   Нямаше ли да е идеално, ако животът беше такъв? Може би, но първо трябва да се завърнем в пределите на храбростта и невинността. Също като блудния син, ние сме се отдали на лошите си навици и сме поели по неподходящи пътища. Позволили сме на съмнения, притеснения, нерешителност, страх, както и на лошо отношение, да се загнездят в нас и да ни пречат да открием радостите в живота. А той винаги ще е щедър, когато се завърнем към неговите естествени пътища.

   Мюсюлманите имат подобно вярване. Коранът казва, че ако някой направи една крачка към Аллах, то Аллах ще направи две крачки към него.

   Но ние сме прзовани да започнем с първата стъпка. А тя е да поемем безстрашно напред – така, както сме правили в детството си. Нека да се доверим на живота! Да се вслушаме в нашите инстинкти, сърца, страсти, мечти! Да напредваме, без да е необходимо да разполагаме с всички отговори, да имаме вяра в съдбата!

Действайте с вярата, че нещата ще станат и тогава те

обикновено стават.

 

 

„Практика на щастието“, Джон Кехоу, изд. „Феникс“

 

Полезни връзки

instrukcii.info