Лъжата като двойно наказание

    - Защо отново излъгахте?
    - ...За да не ви засегна...
    - Ако не мога да го разбера и се засегна от оказа ви, това ще бъде мой проблем, а не ваш.
    - Тоест?
    - Това, което може да обиди, не е посланието, а начинът, по който е поднесено, формулирано. Ако го направим любезно, например ако благодарим на събеседника за положителното му намерение, не може да го засегнем. Ако все пак се засегне, значи е прекалено мнителен и тогава проблемът си е по-скоро негов, не ваш.
    - Да ви кажа правичката, направих го и защото е по- лесно да излъжа, отколкото да обяснявам истината.
    - Тук много грешите.Когато не казвате истината на хората, те не се съобразяват с аргументите ви, тъй като не ги знаят, което ви води до нова лъжа. Всъщност именно това се получи. В края на краищата се виждате принуден да сторите нещо против волята си...Следователно сте двойно наказан.
    - Защо двойно?
    - Защото да лъжеш е нещо, което е лошо за самия теб, на първо място. Лъжата поражда отрицателна енергия, която трупаме в нас. По-добре опитайте с истината – ще се убедите, че действа освобождаващо и изведнъж ни става много по- леко.

 

"Човекът, който искаше да бъде щастлив", Лоран Гунел

 

Полезни връзки

instrukcii.info