Аз съм добър, a ме нарекоха лош

 

   Често ли си спомняте онези, които са ви засегнали? Изживявате обидата отново и отново, страдате, възмущавате се – преживявате обидата. И, макар че човекът, който ви е засегнал, отдавна е умрял, пак и пак кипвате дори само от спомена и продължавате да кроите своя план „Барбароса”.

   Мислено вадите въпросния човек от гроба, обличате го, обувате го, грижовно му изтръсквате пръстта, а после го налагате по мутрата, по мутрата, по мутрата с тухла. Мислено крещите: „Лежиш, говедо, и хич не се извняваш!”

   А? Така ли правите? Нали?

   Вие сте съдия, вие отсъждате: този е говедо, онази е мръсница.Вие сте прав, те не са прави – мизерници! Това ли е истината?

   А какво е „истина”? Истина е това, което аз одобрявам. А какво е неистина? Неистина е това, което не одобрявам.

   Можете ли да промените нещо в живота на обидилия ви покойник?

   А в своя живот искате ли нещо да промените?

   Дайте да уточним. Какво е обида?

   „Аз съм добър. А ме нарекоха лош, бяха жестоки с мен, обидиха ме. Не ме оцениха, унижиха ме, присмяха ми се, причиниха ми болка. А аз им желаех доброто... Гадове!”

   Горе-долу е така, с деребни вариации. Нали трябва логично да обобщите? От недоволство спрямо едного, много бързо се получава недоволство от всички.

   „Наоколо само простаци, това не е живот! Къде е справедливостта? Не вижда ли Бог?”

   Продължаваме да нижем логическата верига. От недоволството спрямо всички покълва и разцъфтява недоволството от самия себе си.

   „Ама и аз съм един – такъв и онакъв! Ако бях умен, ако бях силен – нима щях да го допусна? Така ми се пада. Да върви всичко по дяволите!”

   Познато ли ви е?

   Просто започвате да вините, да съдите и мислено да наказвате онзи, който ви е обидил, и същевременно се самоизяждате. А желанията ни, когато извират от дълбините на душата, имат способността да се осъществяват.

   Вашето чувство за вина, вашата омраза към себе си е отрова. И тази отрова първо разяжда душата ви, после отива в тялото – вие се поболявате, ставате инертен, нежизнеспособен. И накрая много лесно може да ви споходи съдбата на засегналия ви. По принципа „каквото повикало, такова се обадило.”

   Но нали точно от това искате да се избавите? Да или не? ...

   ... Само че първо ми отговорете на въпросите.

 

   Кой от вас никога не е лъгал? Не, не питам за днес сутринта, а изобщо.

   Кой от вас не е лъгал? Вдигнете мислено ръка!

   Кой от вас не е чревоугодничил, не си е тъпкал търбуха?

   Кой от вас не е злословил? Е, не вдигнахте ръка за първия въпрос, така че ви вярвам.

   Кой от вас не е завиждал? Е , има някои, които никога не завиждат грозно, а само благородно и само понякога. Има ли такива?

 

   А на тях искам да задам въпрос: има ли разлика между грозната и благородната, между черната и бялата завист? Ако бяло куче ви ухапе по дясната кълка, а черно – по лявата, от коя страна по- не боли? Само дето на черното не му личи толкова мръсотията. Иначе никаква разлика!

   Значи, уважаеми лъжци, лакомници, клеветници и завистливци...

   А кой никога не е правил забежки? Нямам предвид спортния смисъл.

   Ясно ли е? Ясно. Я каква дружинка!

   Тоест, скъпи мои, никой на никого няма право да се обижда. Всички сме една стока.

   Но щом искате да сте по-добър, щом сте се взели в ръце, щом сте направили усилие спрямо самия себе си – значи днес не сте същият като вчера. Днес не сте тоя и тая, които вчера са сгрешили. Вие сте нов човек.

   Защо за грешката на Маша трябва да отговаря Даша? Защо за забежката на Коля да отговаря Толя? Простете на себе си от вчера и се сбогувайте.

   Тоест какво трябва да се направи? Какво трябва да стори човек, за да стане Победител? Трябва да победи и тези обиди, да победи вътрешния си враг – омразата към врага и омразата към себе си...

   ... Значи ще трябва да се прощава. Да се прощава на враговете, на себе си, да се освобождава от миналото. Да се прощава и да се освобождава, за да се разчисти място за бъдещето, за обичта, да се пробуди задрямалата ви сила.

   Да си припомним – вие сте сила, вие сте любов, вие умеете да прощавате!

   Простете на всички в Божието име!

   Простете на всички в свое име!

  

 

 

„Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения”, М. Норбеков, изд. „Жануа ‘98”

 

 

 

Полезни връзки

instrukcii.info