„Е, как може да се прости това? Нима това може да се забрави?!” - в изблик на праведен гняв възкликва жертвата на негодяя. И, въпреки че, „ужасният” епизод е бил някъде в ледниковия период, тя и досега грижливо го пази в паметта си.

   Някои обиди ние помним в продължение на години и десетилетия, събирайки ги грижливо и преглеждайки ги от време на време като семейни ценности. В нужния момент ги вадим и ги размахваме демонстративно.

   На нас само ни се струва, че с времето всичките ни преживяваният избледняват и се забраваят завинаги. За съжаление не избледняват и не се забравят.

   Какво представлява всъщност силното преживяване? Това е несъзнателно напрежение на целия ни организъм, своего рода удар по организма. Но удар не отвън, а отвътре. Организмът не заслужава този удар.Той е направил всичко правилно. Някакъв друг човек е предприел нещо, което не е съвпаднало с вашите прогнози! Той го е извършил, а вие удряте себе си! Може би по принципа: бий своите, за да се плашат чуждите. Но няма да се уплашат, за съжаление. А организмът ви, когото вие постоянно измъчвате с безкрайните си терзания, рано или късно се разболява. На него му омръзва такъв живот и той бързо се състарява или се опитва чрез болести да отвлече вниманието ви от нови терзания. А нима вашият организъм е заслужил такова отношение?

   Какво бихме могли да предприемем, за да не се измъчваме с вътрешно самобичуване? Необходимо е само да се научим да не се обиждаме на хората заради тяхното „неправилно” по наше мнение поведение. Разбира се, това противоречи на целия ви предишен опит и на това, на което са ви учили досега. Измъчва ви и мисълта, че ако прощавате на всички, бързо ще ви се качат на главата. А кой би искал това? Така че, вътрешни доводи против прошката и в защита на собствената позиция ще се намерят достатъчно. Никой не иска сам да се променя, но всеки е готов да променя другия според своите разбирания. И, макар че ,това почти никога не завършва с успех, хората опитват отново и отново.

   „Аз се обидих”. Помислете над тази фраза. Какво означава думата „обидих се”? Тя има възвратно местоимение „се” ,което означава, че думата има възвратно значение. Означава действие, насочено към самия себе си, например: „измих се”- измих себе си, „облякох се” – облякох себе си, „сресах се” – сресах себе си.Т.е., направих нещо със самия себе си. Обидих се – значи обидих сам себе си.

   Т.е. не друг ви е обидил, сами сте обидили себе си! Вие сте взели решение да се обидите. Вие сте оценили постъпката му като засягаща вашето достойнство и сте решили да се обидите.
   Затова, ако някой друг е направил нещо, което според вас не влиза в никакви норми и правила на поведение, не обиждайте сами себе си. И не защото не можете да се обиждате. Напротив – можете! Никой не ви забранява! Но ще бъде по-лошо за вас. Разбира се, ако няма къде да изразходвате своята енергия, здравето и свободното си време, ако имате всичко това в излишък и искате да го оползотворите някак си – обиждайте се.
   Ако сте обидили сами себе си и това не ви се е понравило, простете. Просто осъзнайте, че няма повече да обиждате себе си, че това е неизгодно за вас, че от това няма никаква полза.

   За прошка можете да използвате съвсем проста формула ... :”С любов и благодарност прощавам на /името на този, на когото прощавате/ и го приемам такъв, какъвто е. Моля за прошка /име/ за мислите и емоциите си , свързани с него”. Необходимо е да повтаряте мислено тази формула много пъти докато не престанете да мислите и да си спомняте за този, който ви е обидил. Или докато престанете да реагирате на думите и постъпките му, ако той е от вашето близко обкръжение. Понякога за такава прошка са нужни десетки часове работа на мисълта – разбира се, не наведнъж, а на неголеми порции от по 10-15 мин.

   Да се прости не означава да се одобряват действията, които не ви допадат. Вие не сте длъжни да одобрявате онези постъпки, които не предизвикват възторг у вас. Външно можете спокойно да показвате неодобрението си. Вие имате право на това! /Но в душата ви трябва да цари пълно спокойствие и даже съчувствие/.

   Ако смятате, че другият човек има телепатически способности и може да чете мислите ви, че той ще разбере колко погрешни са действията му, грешите. Ако вие мълчите през цялото време, на него и през ум няма да му мине, че това , което прави не ви харесва.
Вместо да се обиждате /да обиждате себе си/ , отворете уста и кажете!
   Ако сте постоянно недоволни от себе си и се обиждате на себе си , считате се за недстоен, за недостатъчно добър човек, то нека не ви учудва това, че нямате пари и личен живот, успех и интересни приятели. Защо му е на недостойния човек всичко това? Ще мине и без него! Нека си седи някъде в тъмния ъгъл и да си мълчи.Ако сами сте решили, че не сте достатъчно добри, то Животът няма да спори с вас.

"Съвети за тези, които искат да встъпят в брак, за току що встъпващите и вече бракуваните‘‘, А.Свияш