Вие сте отговорни само за вашата половина

 

 

Във всяка връзка има две половини. Едната половина сте вие,  а другата половина е вашият син, вашата дъщеря, вашата майка, баща или вашия партньор. От тези две половини, вие сте отговорни само за вашата половина и не носите никаква отговорност за другата половина. Няма значение колко близки смятате, че сте или колко силно обичате, няма начин, по който да поемете отговорността за това, което е в главата на другия човек. Никога не можете да разберете какво чувства този човек, в какво вярва той, предположенията, които прави. Вие нищо не знаете за този човек. Това е истината, но какво правим ние? Опитваме се да поемем отговорността за другата половина и затова взаимоотношенията в ада се основават на страха, драмата и борбата за контрол. Ако ние сме във война за контрол, то е защото не изпитваме уважение. Истината е, че ние не обичаме. Това е егоизъм, а не любов, това са просто малките дози, които ни карат да се чувстваме добре. Когато липсва уважение е налице война за контрол, защото всеки се чувства отговорен за другия. Трябва да те контролирам, защото не те уважавам. Трябва да отговарям за теб, защото каквото и да ти се случи, ще ме нарани, а аз искам да избегна мъката. Следователно, когато аз видя, че ти не си отговорен, ще те критикувам през цялото време, за да те накарам да бъдеш отговорен, но отговорен от моята лична гледна точка. Това не означава, че аз съм прав.

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи.

   С другата половина ние може да споделяме, да се забавляваме, да творим най-прекрасния сън заедно. Но другата половина винаги има свой собствен сън, собствена драма, собствени желания и ние никога не можем да контролираме този сън, независимо колко упорито се опитваме да го направим.  Следователно имаме избор: Можем да създадем конфликт и война за контрол или да станем приятели в играта или отборни играчи. Играчите в отбор играят заедно, а не един срещу друг.

Ако играете тенис, вие имате партньор, вие сте отбор и никога не вървите един срещу друг – никога. Дори да играете различно, вие имате една и съща цел – да се забавлявате, да играете заедно. Ако имате партньор, който иска да контролира вашата игра и ви казва “Не, не играй така, играй така. Не, не го правиш добре”, вие изобщо няма да се забавлявате. В крайна сметка вие няма да искате да играете повече с този партньор. Вместо да сте отбор, вашият партньор иска да контролира играта ви. А без идеята за отбор вие винаги ще имате конфликт. Ако разглеждате вашата връзка, вашата романтична връзка като  отбор, всичко ще започне да се подобрява. Във връзката, както и в играта, не става въпрос за загуба или печалба. Играете, защото искате да се забавлявате.

 

 

"Умението да обичаш- Толтекска книга на мъдростта", Дон  Мигел Руис

 

Полезни връзки

instrukcii.info