Обичай, но недей да мислиш, че жената ще е на твое разположение и утре. Недей да очакваш. Недей да превръщаш жената в съпруга. Това е начинът да живееш рисковано. Недей да превръщаш мъжа в съпруг, защото съпругът е грозно нещо. Нека твоят мъж да е твой мъж, твоята жена да е твоя жена, и недей да правиш твоето утре предвидимо. Не очаквай нищо и бъди готов за всичко. Това имам предвид аз, като казвам да живееш рисковано.
   А ние какво правим? Влюбваме се в някаква жена и веднага отиваме в съда или в църквата, за да се оженим. Не казвам да не се жените. Това е една формалност. Добре, задоволи обществото, но дълбоко в своя ум никога недей да притежаваш жената. Никога, дори и за момент не казвай: „Ти ми принадлежиш." Защото как може някой човек да ти принадлежи? И когато започнеш да притежаваш жената, тя ще започне да те притежава. Тогава и двамата вече не сте влюбени. Просто се смачквате и убивате един друг, парализирате се взаимно.

"За смелостта", Ошо, превод Николай Тонев