Още една форма на контрол на заобикалящия ни свят се проявява тогава, когато имате любим, когото горещо обичате. Любовта ви е взаимна, хубаво ви е, но ви измъчва червеят на съмнението: ” Колко ли дълго ще продължи това? А ако любимият ми си тръгне, /ако някой го отнеме/ и разруши щастието ми? Няма да го преживея!” И за всеки случай замъквате избранника си в гражданското, за да потвърдите документално правата си над него. В паспорта ви се появява печат и вие се успокоявате за малко: имуществото ви е „заприходено”. Сега той няма къде да се дене. Разумът ви разбира, че половината от браковете се разпадат и печатът в паспорта не може да спре някого от пътя на свободата, особено ако любовта си отиде, но въпреки това, искате да закрепите правата си над любимия. За всеки случай. За да ви е по-спокойно. Понякога за тази цел се използва и църквата - замъквате любимия си в църквата, венчавате го за себе си  и, тогава, юздата, която сте му надянали става още по-здрава... И на вас  ви е още по-спокойно.
   Този ваирант на брака се явява повече или по-малко удачен, доколкото се създава семейство от близки и обичащи се хора. Но ако стремежът към контрол на бъдещето продължава да ви подхвърля мисли за ненадеждността на всички земни връзки и вие изпитвате страх дали бракът ви ще се окаже достатъчно здрав, то рано или късно страховете ви ще се сбъднат. Защото всеки страх е високоенергетично послание към Живота, в което е записано, какво бихте искали да получите /дори и да не искате това съзнателно/. Така че е нужно да се научите да се доверявате на себе си, на Живота и на любимия, иначе вие самите ще формулирате нежелателно за вас събитие.

“Съвети за тези, които искат да встъпят в брак, за току що встъпващите и вече бракуваните‘‘,  А.Свияш